Накратко: Доналд Тръмп отлага (засега) срещата с премиер-министъра на Дания Метте Фредериксен, защото тя отказвала да обсъжда въпроса за продажбата на Гренландия от Дания на САЩ.
Ако на някой това му звучи като “хи-хи, ха-ха, тоя бачо Доню Тръмпата е мръднал шегобиец”, да ви напомня малко история.
Но това е само началото. Сега започвам интересното.
Защо Гренландия е толкова важна за САЩ?
Малко практическа геополитика за всеки.
Връщаме се на Хавай. Това е непотопяем самолетоносач и ВМС/ВВС база на САЩ, която им позволява да са господарите, при това – във военни смисъл на думата, на най-големия океан на Земята – Тихи океан.
САЩ си купиха Аляска от Руската империя. Пак под съпровода на “хи-хи, ха-ха”, от двете страни при това.
САЩ си анексираха Хавай.
САЩ си купиха Луизиана от Франция (вижте – колко е голяма).
Защо Гренландия? Защо сега?
Защото Русия слабее, а Китай се усилва. Не само икономически, но и военно, и в т.ч. и военно-морски.
Всички изходи към търговските морета на Китай минават през Молукския пролив, който САЩ “и съюзници” могат да затворят когато си поискат.
Молукския пролив
Дори и да преминат (а засега поне китайските кораби преминават) през Молукския пролив, китайските кораби попадат в Индийски океан, където има думата най-големия им пряк съперник, с който са в състояние не само на конфликт, но и на открити многоогнищни и многогодишни военни действия. Вижте само за справка в Гугъл Карти границата между Китай и Индия – почти 40% от нея е пунктирана. Тоест – спорни територии, непризнати земи, за които се воюва.
Границата между Китай и Индия е спорна
И не само това – Индия си е истински конкурент на Китай и исторически, и по мащаби, и военно в това число. И това не са думи и флуиди, а съвсем конкретни действия – Китай дълго (всъщност, и досега) подкрепя Пакистан, която вече е ядрена държава (от десетилетия) и е анти-Индия.
Какво беше: приятелят на моя враг е какъв? Мой…приятел?!
Е, Пакистан е такъв “приятел” (съюзник за много неща) на Китай, което няма как да бъде прието спокойно и великодушно от Индия.
Тоест, корабите на Китай в Индийския океан не се чувстват удобно и в сигурност. Особено с оглед на китайската експанзия в Източна-африкаското крайбрежие, и китайската военна база в Джибути.
Какво означава това в превод на езика на геополитиката?
Ами това означава, че Китай е длъжен, просто принуден от силата на географията и обстоятелствата да търси други транспортно-логистични решения. Тоест – Северния морски път.
Там засега думата има Русия, с която Китай смята, че може да се договори. Поне с днешна Русия това няма как да му е трудно. Доказателството е ТОР-овете, и разрешеното практически безплатно и безконтролно изсичане на сибирската тайга от Китай.
Руските ледоразбивачи ще пробият път за китайския керван към Европа. И тук, ако гледате не просто на картата (двуизмерно), а на глобуса (триизмерно), ще видите ролята и значението на Гренландия по смисъла на това, което иска Доналд Тръмп. За САЩ интересите и програмата на Доналд Тръмп “курс към реиндустриализация” е жизнено важно да избута и премачка Китай така, че да получи решение на въпроса с връщането на предприятията в САЩ, откриването на работни места, и продаваемост на американските стоки на международния пазар. За целта САЩ трябва да има възможността да запуши или направо забрани всички възможни пътища на Китай (морски, сухоземни, въздушните са по-маловажни) към основните им пазари, най-вече – Европа.
Както и преди съм казвал: въпреки, че Китай изглежда цивилизация на сушата (телурокрация) чисто логистично той е принуден да функционира по-скоро като остров, отколкото като континентална земна цивилизация.
За да продаде това, което произвежда, на световния пазар, Китай теоретично има 4 основни пътища: изток (море), запад, север и юг (суши).
При това северът е логистично блато – там единствената транспортна работеща артерия е на територията на Русия – Трансибирската железница, строена още в царско време. Тя се движи се със скорости от средата-края на 20 век, която е трудно използваема за целите на Китай, който вече има бързи влакове с 600-800 км/час.
Запад е Тибет, планини, рядко население в общ обем като 2-3 квартала на средно голям крайбрежен китайски град, и враждебната и почти непроходима логистически Индия. Един пояс – един път, и каквито и да е пътища на коприната са възможни само с цената на заобикаляне на тази ширнала се земя Индустан с размерите на субконтинент.
На юг са Индокитай, Виетнам (воюваха с тях, ако сте забравили), Лаос, Мянмар (Бирма), Тайланд, Индонезия, Малайзия, и, в крайна сметка, контролираните пак от “условния противник” проливи, най-главният от които – Молукския пролив. Вече го обсъдихме.
Остава какво?
Остава само морето, а още по-точно – Тихия океан.
Как се нарича цивилизация, която живее и функционира чрез морета и океани?
Таласокрация. Условно – “остров”. Чисто функционално, даже и географски да изглежда иначе.
Накъде може да насочи своите кораби с нейните стоки Китай от своето крайбрежие?
Само в 3 посоки: изток (Америките), юг (Австралия, където вече е все по-не-добре-дошла), и…север – през Беринговия проток, през Северния път, за да попадне…да, правилно, в района на Гренландия и Исландия.
Беринговият проток
Аляска позволява на САЩ да контролира Беринговия проток (входа към Северния път) а Гренландия ще им позволи да контролират изхода от Северния път и входа към търговския Атлантически океан. Да не говорим, че от Гренландия до Москва разстоянието за ракетите е само 2500-3000 мили. Тоест, допълнително основание за излизането от този договор на САЩ неотдавна (за ракетите с малък и среден обсег).
Все още ли мислите, че Доналд Тръмп е неадекватен, и това неговото е странности на характера, позволяващи да се подхилкваме съчувстващо като над селския дурак?
Д-р Пламен Пасков
