В продължение на много десетилетия САЩ бяха рекламирани като „страната на неограничените възможности“, в която всяко дете може да стане президент и всеки – в зависимост от способностите и трудолюбието си – да достигне всичко. Това бе част от така нар. „мека сила“, с която през последните два века тази страна привличаше милиони емигранти от целия свят, надяващи се да намерят в нея по-добър живот.
През последното десетилетие обаче наблюдаваме обратна тенденция – увеличават се желаещите да напуснат САЩ и да отидат някъде другаде, независимо дали в съседните Мексико и Канада, или по-далече. Това става паралелно с възхода на Китай, който се превръща в конкурент на САЩ. Затова и американците водят с него все по-ожесточени войни – търговски, технологични, финансови, кибервойни, информационни войни, хибридни войни и пр. Тръмп иска да намали гигантския търговски дефицит на страната си, но този дефицит непрекъснато се увеличава. Самите американци все по-малко възприемат себе си като живеещи в страна с неограничени възможности, а „американската мечта“ помръква.
В същото време светът внимателно наблюдава надпреварата на двете най-големи икономики, на двата модела за развитие на човечеството.
От едната страна е американският неолиберален капитализъм (от Рейгън до Тръмп), обявен даже по едно време за „края на историята“ и свързан с управлението на две партии, които в момента са се хванали гуша за гуша. Привържениците им взаимно се ненавиждат, а демократите наричат сегашния президент „психопат“, „нарцис“, „фашист“, „расист“ и какво ли още не.
От другата страна е китайският модел, определян от самите китайци като цивилизационен „социализъм с китайски характеристики“, начело с Китайската комунистическа партия. Перспективата на всеки от моделите е неотделима от
перспективите за развитие на хората в двете общества
Какво показват сравненията? Под заглавие „Китай, не САЩ, е може би страната на възможностите за децата“ (1) американската социологическа агенция „Галъп“ изнесе тези дни данни от изследване, направено през 2018 г., в което хората са попитани за перспективата пред децата им да се развиват, образоват и израстват в социалната йерархия. „Китай води пред САЩ с близо 20 процента“, обобщават от „Галъп“. Оказва се, че 92% от възрастното население в Китай смята, че децата в страната им имат тези възможности, докато в САЩ така мислят 74% от населението. В това отношение Китай изпреварва и водещите държави от ЕС. Във Франция 86% от възрастното население отговаря положително на този въпрос, в Германия – 80%, в Италия – 76%. Перспективите за израстване на човека в Китай са по-големи, отколкото в ЕС. От общо 20 изследвани страни с най-голям БВП в света САЩ се класират на 14-о място по възможности за развитие на човека, а Китай – на 3-о.
Известно е, че образованието е един от най-важните лостове за социална мобилност. В Китай делът на грамотното население от 65,51% през 1982 г. нарасна на 96,36% през 2015 г. Във времето на реформите там милиони китайски деца, родени в бедни и недостатъчно образовани семейства, благодарение на политиката на държавата се изучиха, излязоха от състоянието на бедност и днес водят живот на средна класа.
При това става дума за качество на образованието, по-високо от това в САЩ. Международното проучване на OECD PISA за качеството на образованието в математиката и природните науки, които са решаващи за перспективите на една страна в условията на възхождащата Четвърта индустриална революция, класира китайските деца решително преди американските. През 2017 г. 8 милиона студенти са завършили китайските университети, което е 10 пъти повече в сравнение с преди 20 години. Проучването на „Галъп“ установява също, че дори най-бедните китайци виждат перспективите пред своите деца по-оптимистично, отколкото по-високодохдните групи в САЩ. А днес повече от когато и да било в надпреварата между държавите важен е така нар. човешки капитал – количеството образовани и квалифицирани хора, които можеш да вкараш и използваш в икономиката си. В това отношение
Китай има много по-големи
конкурентни перспективи от САЩ
Всъщност възприятието на китайците, че техните деца имат много по-големи възможности за вертикален растеж, в сравнение с това на американците, се потвърждава и от броя на хората, които са променили своя социално-икономически статус през последните десетилетия. Става дума за гигантското количество, невиждано преди в историята. От началото на китайските реформи към пазарно ориентирана икономика през 1978 г. БВП на страната е нараствал средно годишно с 10% и това е превърнало Китай в най-бързо растящата икономика. 850 милиона души са излезли за това време от бедността и са осъществили вертикален социално-икономически растеж, нещо също невиждано по мащабите си в историята. За тези хора страната им наистина е място на неограничените възможности.
Точно обратна е тенденцията в САЩ – локомотивът на глобалния неолиберален капитализъм. Там имаме низходяща мобилност, нарастващо количество хора губят позиции. От 1966 до 2014 г. делът на доходите на 50% от населението на САЩ е паднал от 20% на 13% от всички доходи, а при средната класа – от 44% на 40%. Растат доходите само на най-богатите, които очевидно се предават все повече по-наследство, защото перспективите на останалите намаляват. Възможности за развитие са имали най-богатите 10%, в чиито ръце се концентрира новосъздаденото богатство. Останалите 90% от американците вземат по-малък дял от националния доход в сравнение с населението на повечето от останалите развити държави и са с по-малки перспективи. Техните спестявания рязко са намалели, за сметка на дълговете им (2).
Перспективите за успех в живота днес са много по-високи в Китай. Мащабът на хората, които са се устремили нагоре и с това водят и страната си нагоре, е неизмеримо по-голям, отколкото в САЩ. Неслучайно делът на младите хора, които отиват да следват в Китай, се увеличава, а в САЩ намалява.„Американската мечта“ се замества от „китайска мечта“. Неслучайно и Си Дзинпин написа книга с такова заглавие. Така отминава световната слава! Sic transit gloria mundi!
(1) Liu, Lucy and Julie Ray. China, Not U.S., May Be the Land of Opportunity for Children
https://news.gallup.com/opinion/gallup/264302/china-not-may-land-opportunity-children.aspx?g_source=link_newsv9&g_campaign=item_264314&g_medium=copy, August 12, 2019
(2) Rapp, Nicolas and Matthew Heimer. The Shrinking Middle Class: By the Numbers, Fortune, https://fortune.com/longform/shrinking-middle-class-math/, December 20, 2018
