Преди точно 100 години благородниците в Германия губят всичките си привилегии и титли. Отнема им ги Ваймарската конституция от 1919-та. Но и днес животът на бившите графове, графини и князе буди огромен интерес.

На 6 февруари 1919 година във Ваймар е свикано Националното събрание, за да приеме демократична конституция на страната. Тя влиза в сила половина година по-късно - на 14 август 1919-та. Т.нар. Ваймарска конституция въвежда разделението на властите и гарантира основните граждански права, включително правото на свободно изразяване на мнения, равноправието на мъжа и жената, правото на жените да гласуват, отделянето на църквата от държавата, както и религиозните свободи и свободата на печата.

В името на парламентарната демокрация се отменят и съсловните различия - новата конституция обявява, че всички германци са равни пред закона и че вече няма да се раздават благороднически титли. Дотогава благородниците в Германия са отделно съсловие с титли и привилегии. Редица професии са били недостъпни за хората без синя кръв.

Единият е принц, другият просто се казва така

Оттогава насам някогашните благородници и техните наследници са вече само обикновени граждани, но Националното събрание все пак им даде право да запазят благородническите си титли като добавка към фамилните  имена.

Един поглед към Англия показва разликата: там титлата на благородници като принц Чарлс, например, се изрича преди малкото име. При германските потомци на видни благороднически родове тя е просто елемент от фамилното име, например: Ернст Август принц на Хановер. Разликата е очевидна: Чарлс е принц, докато Ернст Август само се казва така.

Един пример, свързан с главата на някогашния германски княжески род Турн унд Таксис, разкрива защо бившите благородници не искат да се разделят със старите си имена: според "Генеалогичния справочник за благородниците" монархическото обръщение към родения през 1983 година Алберт фон Турн унд Таксис би трябвало да бъде следното: негова светлост 12-тият княз на Турн унд Таксис, княз на Бухау и княз на Кротошин, херцог на Вьорт и Донаущауф, граф цу Фридберг-Шеер, граф цу Вале-Сасина, както и цу Мархтал, Нересхайм и т.н., наследствен шеф на пощите. Дори "и т.н." е част от титлите му.

Един от най-младите милиардери в света

Жълтата преса изобщо не се интересува дали Алберт е истински принц или не - и охотно пише за бурния личен живот на 36-годишния "благородник", който при това е ерген и разполага със значително състояние: когато през 1990 година умира баща му, той става един от най-младите милиардери в света, попаднал в класацията на "Форбс". Освен това неговото семейство е най-големият частен собственик на гори в Германия.

Макар благородническите титли в Германия да не са свързани с привилегии, те си остават много желани и могат да се придобият чрез женитба, осиновяване или дори чрез покупка. И докато някои политици от Социалдемократическата партия се обявяват за пълната отмяна на благородническите добавки към имената, Обединението на германските благороднически съюзи, с около 80 000 членове, се придържа към старите разпоредби от 1918 година - т.е. от времето преди да влезе в сила Ваймарската конституция.

При това положение не е чудно, че днешните наследници на пруския род на Хоенцолерните, начело с правнука на последния германски кайзер Вилхелм Втори - Георг Фридрих принц на Прусия, настоява да получи иззетите от държавата произведения на изкуството, правото да живее в потсдамския дворец "Цецилиенхоф" или две други по-малки дворцови вили, както и 1,2 милиона евро обезщетение.