Според някои източници до 10 август командването на въоръжените сили на САЩ в Ирак и Сирия, заедно с ръководството на СДС, откри трансграничен преход на иракско-сирийската граница в Синджар. Използвайки този преход, Вашингтон възнамерява да изнася петролни продукти от контролирани от него територии в североизточната и източната част на Сирия с оглед на по-нататъшната им продажба в европейските страни.
Ситуацията в Сирия в сферата на производството на петрол изглежда едновременно тъжна и абсурдна. С избухването на гражданска война в страната, САР се разви от износител на петрол до вносител. Нивото на производство на въглеводороди намаля десетократно. Така през 2010 г. производството на петрол възлиза на 385 000 барела на ден, докато през 2017 г. тази цифра е едва 16 000. Днес, според ресурса Take-profit.org, в Сирия, контролирана от официалното правителство, добивът на петрол е 25 000 барела на ден. Тези обеми не са достатъчни за задоволяване нуждите на страната, в резултат на което Сирия е принудена да купува петрол от съседни държави. И това въпреки факта, че най-богатите сирийски находища са разположени на източния бряг на Ефрат – „Ел Омар”, „Шадади”, „Конако” и други, които в момента са под американски контрол.
Във времената, когато властта отвъд Ефрат принадлежеше на бойците на „Ислмяска държава”, производството на петрол там възлизаше на около 100 хиляди барела на ден. С течение на времето тази цифра намаля. За да поддържат стабилна работа, съоръженията за производство на въглеводороди изискват компетентна поддръжка. Терористите не можаха да осигурят това и не обърнаха необходимото внимание на този въпрос. Находищата просто продължиха да се развиват и целият произведен нефт се продаваше в чужбина, за да се получат средства за издръжка на терористите.
Сега, когато територията на левия бряг на Ефрат на Сирия де факто принадлежи на Съединените щати, ситуацията с развитието на петролните находища изглежда различна. Американците се интересуват от дългосрочната печалба от сирийските петролни кладенци. В тази връзка, Вашингтон възнамерява да изпрати в региона своите специалисти по обслужване на оборудване за производство на нефт, което ще увеличи производството с няколко пъти и евентуално ще го доведе до предвоенното ниво от около 200 хиляди барела на ден. Американският петрол ще бъде доставен в Европа по иракско-турския петролопровод Киркук-Джейхан. Естествено, продажбата на такива въглеводороди не се облага с данък и не се обмитява, което означава, че можете да се продава по-евтино и чистата печалба да влиза в джоба.
Тези намерения и планове на американците са откровена и неприкрита кражба. Вашингтон е присвоил напълно незаконно петролните находища на Сирия и сега се разпорежда в свои интереси. Следователно в обозримо бъдеще не е нужно да се надяваме, че САЩ независимо и доброволно ще напуснат Сирия. Те ще продължат да намират всякакви оправдания и причини да бъдат там, докато не изтискат всичко от сирийските находища до последната капка.
Превод: В.Сергеев
