Тръмп се кълне, че няма нито една расистка фибра в тялото си, но миналото на семейството му показва нещо друго. Расизмът е отворена рана в американското общество, която отново и отново се възпалява.

Коментар от О. Залет.

Последният боен вик на феновете на Тръмп гласи: "Върни я обратно!". По същия начин навремето те скандираха неговата реплика по адрес на Хилари Клинтън: "Вкарай я в затвора!“. След като Тръмп наруга в Туитър родената в Сомалия тъмнокожа депутатка Илхан Омар, сега привържениците на американския президент настояват тя "да си върви там, откъдето е дошла". За тях и за самия Тръмп сякаш няма абсолютно никакво значение, че Илхан Омар от 30 години живее в САЩ и отдавна има американско гражданство.

В Туитър Тръмп заяви, че нито една фибра в тялото му не е расистка. Твърдение, което също може да бъде опровергано като явна лъжа. През 1970-те години срещу него и срещу баща му Фред беше отправено обвинението, че не приемат тъмнокожи наематели в жилищата, които дават под наем. Смята се дори, че Фред Тръмп е имал връзки с Ку-клукс-клан.

Доналд Тръмп пък преди 30 години поиска смъртно наказание за петима – както се оказа невинно осъдени - афроамерикански младежи, обвинени в изнасилване на жена в Сентръл парк.

"Мързелът е присъщ на тъмнокожите"

През 1997 г. Тръмп заявява пред сп. „Плейбой“, че "мързелът е присъщ на тъмнокожите". А не много отдавна окачестви мексиканците като "убийци и изнасилвачи", докато участниците в расистките безредици в Шарлътсвил, според него, били "хубави хора". Списъкът може да продължи още дълго.

Историци сравняват гафовете на Тръмп с възгледите на президента Андрю Джонсън (1808 - 1875), който беше казал, че "тъмнокожите ще затънат във варварство, ако ги оставиш без надзор."

Ясно е едно: още отпреди президента Тръмп в американското общество съществува огромен проблем с расизма, който често се възпалява, а на моменти дори ескалира. Няма друга страна, която толкова дълго се е мъчила от тази отворена рана, колкото САЩ.

Една отворена американска рана

Причините са най-различни. Например - страхът от европейските пришълци, които щели да отнемат работните места на местните хора или пък да увиснат като бреме на гърба на страната. Важни са обаче и културните различия.  Първоначално американците се отнасят презрително към италианските или към германските имигранти, които предпочитат да се затварят в своите си общности. По-късно идват напреженията с азиатците и латиноамериканците. Но единствено тъмнокожите от край време си остават неизменно на мерника на расистка Америка.

През 1967 г. в Детройт избухват най-тежките дотогава расови размирици, в които загиват 43 души. Многобройни жертви има и по време на безредиците през 1968 година след убийството на Мартин Лутър Кинг. Списъкът продължава чак до безредиците във Фъргюсън през 2014 г. Изблиците на насилие са резултат от редица исторически обстоятелства: от това как възникват САЩ, от робството и последвалата Гражданска война, от миграцията, поставила отпечатък върху всички американски столетия. И все пак: в основата на насилието е оцелялата и до днес стигматизация на хората с различен цвят на кожата.

Предишни американски президенти, като Джон Ф. Кенеди, например, се опитваха чрез словото да притъпят тези напрежения. Но днес напреженията достигат до крайност благодарение на Доналд Тръмп, който използва разделението и подстрекаването, за да мобилизира електората си.

Печатът в чекмеджето и расизмът в душата

Мигрантската страна САЩ, която вписва многообразието дори в държавния си печат и е основана на принципа "E pluribus unum" ("От многото - единствен"), очевидно не винаги може да следва този идеал, а във времена като ерата на Тръмп вътрешните ѝ противоречия изпъкват особено ясно. Каква ирония: тъкмо президентът на САЩ държи в чекмеджето си печата, на който е изписано споменатото мултикултурно мото.

Да, Доналд Тръмп може да е един от най-крайните и гръмогласни привърженици на расизма в САЩ. Не случайно председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси наскоро го упрекна, че иска да направи Америка не отново велика, а просто отново бяла. Но за съжаление той не е единственият.