На фона на стерилната Урсула, изтъкана от политкоректност, Жан Клод Юнкер е безкрайно симпатичен с любовта му към чашката, цигарката и целувчиците
Ако е имало останали наивници, които са смятали, че решенията във висшите евроинституции се взимат на базата на принципи, а не на задкулисни договорки, то след избора на Урсула фон дер Лайен за шеф на Еврокомисията те със сигурност са спаднали до критичния минимум.
Партиите на истаблишмънта гласуваха в нейна подкрепа, точно каквото беше нареждането, спуснато от Меркел, Макрон и останалите евробосове. Напук на всички уверения за демократичност, принципност, състезателност, за шеф на Еврокомисията бе избран човек, който никога не се е явявал на избори, нито на национално, нито на европейско ниво. Идеята, че за ръководител на ЕК трябва да бъде избран един от водещите кандидати, в който поне имаше зрънце демократичност, набързо беше запокитена в кошчето, за да бъде изтикан напред един стерилен висш бюрократ.
Всъщност Урсула фон дер Лайен идеално подхожда за поста. Политическото й поведение е изтъкано от политкоректни клишета. В дните преди да бъде избрана, обещаваше на всички партии това, което искаха да чуят и много внимаваше да не би да изпусне някоя неподходяща дума. В речта си преди гласуването в Европарламента тя си беше избрала поведението на ентусиазиран евробюрократ, който тръпне от желание да приложи огромния си опит на новата висша длъжност. Само дето не подскачаше от възторг, докато описваше прекрасния нов евроатлантически свят. Докато слушах възторжените й слова, в съзнанието ми изникна образът на един друг висш евроатлантически чиновник – Кристалина Георгиева. И двете са правоверни до мозъка на костите, и двете са по комсомолски ентусиазирани, и двете не спират да бълват досадни мантри. Явно, ако искаш да правиш кариера в Брюксел или Вашингтон, трябва да се държиш точно по този начин. Да сипеш клишета и да държиш на приоритети, които нямат нищо общо с притесненията на обикновените хора. Разбрахме, например, че едно от най-важните неща за Урсула фон дер Лайен е да има абсолютно равенство на половете при назначаването на мениджърски позиции. Какво означава това? Ами означава, че не е важно дали един човек е способен или не, дали има качества или не, дали е работлив или мързелив. Важното е да се напълни квотата. Винаги съм смятал, че човек трябва да бъде назначаван на работа, каквато и да била, само ако притежава нужните знания, а не защото е мъж, жена, хетеро, хомо или бисексуален. Изглежда обаче качествата нямат никакво значение за брюкселския елит. За него е важно дали кандидатът принадлежи към някакво малцинство, национално, религиозно или сексуално. Ако пък въпросното малцинство се смята за дискриминирано, въпросният кандидат със сигурност ще заеме висша позиция. Дори да е пълен некадърник.
На мен ми се искаше Урсула фон дер Лайен да беше отделила повече място в предизборната си реч на социалните проблеми, на засилващите се неравенства, на тежкото икономическо положение на милиони европейци, а не на изсмукани от пръстите приоритети като Истанбулската конвенция. На фона на нейното пластмасово поведение и пластмасов език Жан Клод Юнкер с неговата любов към високоалкохолните напитки и тютюневите изделия е символ на естественото, симпатично и, освободено от клишета, държание. Какво заключение можем да направим от избора на Урсула фон дер Лайен за шеф на Еврокомисията? Европейските граждани ще продължат да бъдат лъготени, че начинът, по който гласуват, има някакво значение. Независимо от това как са гласували милионите европейци, решенията ще се взимат от един тесен привилегирован елит, съобразно собствените му интереси. Ако Европейският съюз продължи да се развива по този начин, бъдещето му изобщо не изглежда светло.
Петър Волгин
