Конгресът на САЩ прие изменения, въвеждащи забрана за всякакви действия с държавния дълг на Русия. Рублата, която бе забравила този риск и се бе засилила рязко от началото на годината, веднага реагира със спад. Какво очаква руската икономика и руските финанси, ако американците най-накрая приемат този закон?
Камарата на представителите на САЩ прие изменение в бюджета за отбраната на страната за 2020 г., което предвижда нови, тежки санкции срещу Русия. Това е забрана на всякакви действия с държавния дълг на Русия от американските граждани. Причината е предполагаемата намеса на Русия в американските избори.
Трябва да кажа, че Конгресът на САЩ вече е въвел няколко законопроекта с подобни санкции срещу Русия, но съдбата им все още е неясна. Американците обаче не се отказват от опитите да се въведат такива санкции. Пазарите и рублата, разбира се, не харесват това.
Какво е толкова привлекателно за тези операции с руския държавен дълг, че Вашингтон не ги оставя на мира?
Същността на санкциите е, че американците искат да забранят на собствените си граждани и компании да отпускат пари на руската държава, тоест да купуват руски облигации за чуждестранни заеми - ОФЗ или еврооблигации. Американците може да не забранят това директно на другите западни инвеститори, но европейците вероятно ще инвестират по-внимателно в руския държавен дълг (ОФЗ или еврооблигации).
Важно е към кои облигации ще се прилагат тези забрани. Ако бъдат върху частта от националния дълг, която вече е в ръцете на чужденците (вторичния пазар), това ще доведе до сериозен удар по рублата и финансовите пазари. Защото руската централна банка ще трябва да продаде и да конвертира десетки милиарди долари за една нощ.
Но такава рязка идея не е по вкуса дори и на самите американци, а самите инвеститори губят твърде много. Затова говорим повече за забрана за инвестиции в бъдещи облигации (първичен пазар на ОФЗ). Това, разбира се, намалява степента на нажежаването. Въпреки всичко, това е все още изключително неприятно нещо.
„В случай на „дългови” санкции, Русия няма да може да разполага с външния си дълг в САЩ и вероятно в страните, които са съюзници на САЩ, тоест в развитите страни. Това ще бъде подобно на ефекта на понижаване на кредитния рейтинг, когато инвеститорите не могат да закупят акции или облигации, независимо колко искат да направят това, поради ниския рейтинг”, обяснява Александър Осин, анализатор от управлението на операциите на руския фондов пазар „Фридъм Файнанс”.
Тази ситуация означава, че Русия няма да може да заема пари в чужбина при атрактивни условия. Русия обаче няма такава силна нужда да емитира външен дълг или дори вътрешен дълг, казва Осин. Бюджетът все още е без дефицит (профицит от 1,5 трилиона рубли през първата половина на годината), стабилизационният фонд се доближава до 7% от БВП, а Русия като цяло не паразитира на кредит. Все още имаме един от най-ниските външни дългове, с каквито малко хора могат да се похвалят днес, и със сигурност не САЩ или ЕС, заедно с Япония и Китай. Руската икономика също се възползва от стабилните цени на петрола и това е огромен принос на самата Русия. Защото именно Русия, заедно със Саудитска Арабия, играе ключова роля в споразумението с ОПЕК + за намаляване на добива на петрол. Сделката стабилизира цените на петрола и продължава да ги държи на ниво, по-удобно за суровинните икономики.
За да се постигне технологичен пробив, трябва да се финансират големи инфраструктурни и други проекти и да се стимулира икономическия растеж, Русия се нуждае от средства. Само майските президентски укази се оценяват на 8 трилиона рубли до 2024 година. И ако настъпи глобалната криза, която някои чакат от ден на ден, ситуацията с петрола и приходите може да се промени.
Разбира се, светът на чуждестранните инвеститори не се ограничава само до американците и европейците. Има Китай и други азиатски инвеститори, както и Близкия изток. Най-вероятно те ще се възползват от тази ситуация и ще заемат пари на руската държава, искайки премия. Нищо лично – бизнесът си е бизнес. По този начин чуждестранните заеми ще станат по-скъпи за Русия, което, разбира се, е изключително неприятно. Но напълно без пари, Русия едва ли ще остане.
Трябва да се разбира, че не само чуждестранните граждани дават на Русия дълг. Техният дял обикновено не надвишава 40-50%, при това в най-добрите моменти, когато инвестициите в руските ОФЗ станат супер печеливши и привличат много спекуланти. Тъй като САЩ за първи път започнаха да говорят за възможна забрана за санкции за операции с държавен дълг, делът на нерезидентите започна да намалява.
Според Министерството на финансите на САЩ, в началото на второто тримесечие на 2019 г. американските резиденти са инвестирали 10,5 милиарда долара в руския държавен дълг, което е около на 690–700 милиарда рубли. Това е около 7% от общия дълг на руското правителство под формата на облигации за федерален заем и доларови еврооблигации, заяви Дмитрий Куликов, експерт от групата за изследвания и прогнози АКРА. Като се вземат предвид новите валутни позиции през второто тримесечие, делът на американците в ОФЗ и доларовите еврооблигации, според него, е малко вероятно да е нараснал значително над 7,5%. Общият дял на нерезиденти от различни страни в националния дълг на Руската федерация е 35-38%.
„Ограничаването на инвестициите в нов дълг за американските резиденти е преди всичко определено увеличение на цената на заемите (поради по-ниското търсене) за държавата. В най-лошия случай оценяваме прекия ефект на 1% от курса на рублата в дългосрочен план, но ефектът вероятно ще бъде по-малък, по-близо до 0,5 п.п.”, смята Курилов.
„Очакването за въвеждане на дългови санкции се простира в продължение на няколко години. Колкото и странно да изглежда, но положителен ефект от въвеждането на санкции ще стане снижаването на неопределеността относно ликвидността на руските книжа,макар и със снижаване на същата тази ликвидност”, заключва експертът от Акра.
Ако санкциите се наложат не само срещу търговията с ОФЗ на първичния пазар, но и замразят валутните сметки на най-големите търговски банки на Руската федерация плюс забраната на достъп до SWIFT, тогава последиците може да са по-лоши.
„Тежките санкции са изолация на Русия от валутните пазари, което е много вредно за най-големия износител на петрол. След това рублата ще надхвърли 70 долара, а доходността на ОФЗ и еврооблигациите ще се повиши до нива от април 2018 г., когато бяха наложени санкциите срещу „Русал”, обрисува най-грозната картина Искандер Луцко, главен инвестиционен стратег на ITI Capital. След девалвацията, инфлацията ще се ускори, а тя сега е на исторически ниско ниво.
„Руската икономика няма да попадне веднага в рецесия, предвид високата степен на фундаментална подкрепа. Но ако санкциите се задържат за дълъг период от време, то ще бъде неизбежно, предвид сегашния бавен растеж на икономиката”, добавя Луцко. Той обаче изчислява вероятността за налагане на такива тежки санкции само на 15% и на умерено тежки (без SWIFT) на 30%.
„Този законопроект прилича повече на напомняне на финансовите пазари, че заплахата от нови санкции над Русия все още виси. Рублата, отричайки тази заплаха, се е повишила рязко от началото на годината. Сега си струва да се чака някаква нестабилност на курса. Рублата вероятно отново ще стане чувствителна към лошите новини”, смята екипът от анализатори на FxPro. Всъщност рублата в петък слабо отслабна, но показа твърде ограничена реакция на заплахата от нови санкции.
„Не бих приел сериозно тези инициативи на Конгреса. Необходимо е да се разбере, на първо място, контекста, а второ - мотива. Мотивът е чисто политически, икономически такива ограничения са нерентабилни за САЩ и затова е малко вероятно да ги въведат. Контекстът е предизборната кампания в САЩ и неуспехът на разследването на Мюлер, след което демократите някак трябва да окажат натиск върху Тръмп. Всъщност единственият оставащ метод са именно такива антируски инициативи”, обяснява ръководителят на инвестиционен отдел на БКС Брокер Нарек Авакян.
През февруари Министерството на финансите на САЩ посочи изключително високите рискове за американската и световната икономика поради забраната за транзакции с руския национален дълг и настоятелно препоръча такива санкции да не бъдат налагани. Сенатът и Конгресът на САЩ, разбира се, са независими от президента и могат да не послушат своето министерство на финансите. Въпреки това, без подпис на американския президент, законопроектът няма да стане закон. „Разбира се, Вашингтон ще направи всичко възможно, така че поне при такива основания да не се налагат санкции, тъй като това застрашава с политическо фиаско”, посочва Иля Жарски, управляващ партньор на експертната група „Бета”.
Факт е, че измененията обвързват тези санкции с доказателствата за намесата на Русия в американските избори. Те дори въвеждат механизъм за вдигане на такива санкции, ако администрацията стигне до заключението, че Москва не се е намесвала в поне един избирателен цикъл, а Камарата на представителите на САЩ ще се съгласи с тази оценка.
Поне през следващите месеци рискът от санкции няма да бъде реализиран, така че цените на петрола ще продължат да се движат до 70 долара за барел, а рублата следващата седмица ще бъде в диапазона от 62,8 до 64,3 долара, смята главният анализатор на БЦС „Премиер” Антон Покатович.
Олга Самофалова Превод: В.Сергеев
