Според новия президент на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, основната причина за масовите протести, които се проведоха по време на последните президентски избори, е бедността на населението. С това причините не са изчерпани. Става дума за опити Казахстан да се „разтърси” с външни манипулации.
Причините за размириците по време на президентските избори в Казахстан на 9 юни, когато няколкостотин души бяха задържани, бяха коментирани от Токаев на 13 юни в интервю за Euronews. Според него демонстрантите най-често излизали на улицата с искания от социален характер и проблемите, които ги накарали да направят това, наистина съществуват. Хората са станали по-бедни и настояват правителството да се справи със социалните и икономически проблеми. Властите ги чуват, заяви президентът и ще работят за разрешаването на тези проблеми. А по-голямата част от задържаните по време на митингите , включително и тези, които протестираха срещу изборните резултати, скоро ще бъдат освободени. Въпреки това, свеждането на причините за размириците към бедността не си струва. Някои от съседните на Казахстан държави имат по-нисък стандарт на живот, но президентските избори се провеждат без масови протести.
За това, че протестите са вдъхновени от чужбина, анализаторите започнаха да говорят по време на обобщаването на резултатите от изборите. Информацията е обнародвана от републиканското Министерство на вътрешните работи, според което неоторизирани митинги в Нур-султан и Алмати „в изпълнение на указания от чуждестранни лидери”, са организирани от привърженици на “Демократичен избор на Казахстан” (ДИК), признат за екстремистка организация. Министерството на вътрешните работи е получило информация за това въз основа на резултатите от наблюдението на социалните мрежи, чат стаите на активистите на ДИК и анализа на инструкциите от нейните лидери, идващи от чужбина. Общото значение на инструкциите е дестабилизирането на социално-политическата ситуация. Те са обсъждали организацията на задръстванията, срив в трафика, пряка конфронтация със силите за сигурност. По време на размириците има случаи на хвърляне на камъни, пръчки, димки.
В експертната среда гледната точка, че бунтовете са организирани от ДИК заедно с фондациите на Сорос е често срещана. Съдържанието на финансирания от Сорос интернет ресурс Eurasianet.org показва, че изборите в Казахстан са били много отразени по негативен начин и със съчувствие към участниците в размириците. От 5 до 14 юни Eurasianet.org публикува седем материала за президентските избори в републиката - почти един материал на ден. Като се има предвид, че никой не се съмнява в победата на Токаев, тази дейност предполага, че публикацията се интересува не от резултатите, а от създаването на причини за публично говорене.
Социално-икономическите проблеми на населението, и особено на бедните, са използвани за протестиране. Така на 5 юни Eurasianet.org публикува материал в навечерието на изборите, че няколко десетки самотни и многодетни майки са се събрали на мирен протест и са поискали от властите да им осигурят жилища, опитвайки се да привлекат вниманието на Касим-Жомарт Токаев и министър-председателя Аскар Мамин към проблемите. Основна тема на статията е нестабилността в страната, предизвикана от неразрешените социални проблеми и потушаването на протестите със сила. Според вестника задържането на мирни демонстранти, включително журналисти, с използване на сила, „още повече омаза вече често критикувания изборен процес”.
За факта, че вниманието на фондацията на Сорос към всяка възможност за организиране на размирици е устойчиво, говори и присъствието на кореспондент от Eurasianet.org в Алмати, който интервюира протестиращите. Един от демонстрантите му даде интервю дори на английски. Вярно е, че името на този човек остава тайна.
От публикациите на Eurasianet.org се пояснява и нуждата от самите бунтове, и от подробното им отразяване. Статията „Казахстан се събужда за реформи” на Йохан Лилис, публикуван на 12 юни, заявява, че републиката „навлиза в непозната дотогава територия на политическо противопоставяне” и новосъздадената група млади активисти „Пробуди се, Казахстан!” се надява да оглави протестите, въпреки факта, че лидерите на новото движение няма. Един от активистите е описан подробно. Това е някакъв Димаш Алжанов, политолог, който учи във Великобритания и сега се бори за демокрация в Казахстан. Алжанов е бил два пъти задържан по време на последните протести; той е за премахването на президентската институция, чиито правомощия, според него, са твърде големи и за създаването на парламентарна република в Казахстан.
Фондацията на Сорос кандидатства за създаването на нов казахстански политически елит, обучен на Запад. В резултат на размирици, подобни на тези, които бяха организирани на 9 юни, тя няма да дойде на власт, но обществеността в Казахстан и извън нейните граници вече е запозната с хипотетичния елит. Една от статиите съдържа намек за това как възнамеряват да доведат тези хора на власт: „Пробуди се, Казахстан!” започна с кампания в „Инстаграм", където актьорът и певец Ануар Нурпеисов и художникът Суинбике Сулейменова започват да популяризират хаштага #QazaqKoktemi (Казахстанска пролет) и #MenOyandim („Събудих се”). Това е ясна индикация за технологията на цветната революция.
Както и Украйна, Казахстан буди интерес у Запада не толкова сам по себе си, колкото като геополитически инструмент, който може да се използва срещу Русия (и Китай). Хаосът, ако може да бъде създаден в Казахстан, ще се разпространи в целия регион. Тогава Киевският Майдан ще ни изглежда като шега. Разположен между Руската федерация, Китайската народна република, републиките от Централна Азия и Иран, Казахстан, който е обзет от хаос, може да изнася социални и политически безредици в съседни страни. А Русия и Казахстан са свързани със сухопътна граница по-дълга от 7500 километра, по която почти няма естествени бариери и преграда.
За Запада тази игра си струва да се играе. Всички разходи за нея ще се изплатят.
Превод: В.Сергеев https://pogled.info
