Полша става очите и ушите на НАТО - радват се във Варшава. Мъглата около американската военна база "Форт Тръмп" е като отровен облак, надвиснал над Полша, пише писателят Станислав Щрасбургер.
"Полша става очите и ушите на НАТО", пише консервативно-либералният всекидневник “Ржечпосполита” по повод скорошното посещение на полския президент Анджей Дуда в САЩ. След като се срещна с него, Доналд Тръмп обяви, че ще изпрати допълнителни американски войници в Полша. „В случай на планирана атака, Полша няма да бъде изненадана от Русия", посочва още полският вестник. А социално-либералният ежедневник “Газета Виборча” коментира "триумфалното пътуване" на президента и обявява, че "Полша се нарежда сред най-важните съюзници на САЩ", от което щели да се получат инвестиции и достъп до технологии.
Правителството във Варшава отбелязва това като свой успех и само периферно споменава различните условия, които Полша трябва да изпълни, за да получи едно почти символично увеличение на американския военен контингент. Затова пък се говори за „наказание“ на Германия и за покупката на въоръжения и суровини от САЩ, макар че те едва ли ще излязат евтино на Полша, а поради редица други причини навярно изобщо няма да са изгодни за страната.
Струва си да припомним: едно от най-многочислените американски военни присъствия беше това във Виетнам. То бе съпроводено и от известни инвестиции, но и от масова смърт, изнасилвания, осакатявания и травми за милиони хора, да не говорим, че страната беше тотално опустошена. Но виновни не бяха само лошите янки, нито пък бе някаква случайна грешка. Колкото и банално да звучи: всяка война носи единствено и само това: смърт и разруха.
От това печелят популистите
Не само правителството във Варшава, но и много от нас - в Германия, в Европа и другаде по света - познават страданията на войната от собствените си семейства. И въпреки това нерядко се изкушаваме да мислим, че войните и оръжията могат да бъдат решение на социално-политически проблеми. Сегашната политическа ситуация в Полша показва докъде се стига, когато се премълчават ужасяващите последици от една война. И как това постепенно става оръжие в ръцете на популистките партии. Убеден съм, че именно тук трябва да се търсят причините, поради които партията “Право и справедливост” (ПиС ) продължава да е на власт и дори спечели последните европейски избори.
Разбира се, проблемът за сигурността не е единствената тема, по която се води дебат в Полша. Потискащ е не само изборът на теми, но и фактът, че те се представят по почти един и същи начин от най-различни медии. Така наречената "афера за подслушванията" от 2014 год. сериозно навреди на репутацията на политици от кабинета на тогавашния премиер Доналд Туск и се смята за една от основните причини, поради които неговата партия загуби парламентарните избори на следващата година. Аферата сега има продължение. Едно от замесените лица наскоро съобщи от затвора, че всъщност е изпълнявал политическа поръчка на управляващата в момента партия “Право и справедливост”.
И това не е първата "афера", която разкрива корумпираните машинации на политиците от ПиС. Медийните спектакли обаче засега не променят благоразположението на мнозинството от избирателите. И отново нещо, което всички всъщност знаят: припокриване на политически и икономически интереси винаги е имало и ще има. Но вместо да се дискутира за допустимите граници на това явление, всяка следваща сензация само затвърждава чувството на разочарование у хората, което пък налива вода в мелниците на популистите. Всичко това го има не само в Полша.
А какво правят медиите?
Вестник "Газета Виборча" наскоро стартира ценна инициатива: започна да издава притурка, озаглавена “Нашата Европа”. Но кои информации за Германия намериха място там през последните две седмици? Статия за разваления „мотор на Европа“ – т.е. за буксуващите напоследък немско-френски отношения, както и още три материала за "страната на недоволните германци", за избирателите на „Алтернатива за Германия“; интервю, посветено на страховете в източногерманските федерални провинции, както и една статия за престъпните берлински кланове. Човек можеше да си помисли, че държи в ръцете си вестник със съвсем различна политическа насоченост... За съжаление, в Полша има твърде много примери за абсурдния начин, по който медиите представят европейските въпроси. Но мнозина се правят, че не виждат, а после всички изведнъж се оказват изненадани, че ПиС отново е спечелила изборите.
Миазмите на "Форт Тръмп", както в Полша наричат американската военна база в страната, са като отровен облак, който не спира пред национални граници и чужди територии. Страшно ми се иска да се освободя от неговото отровно влияние.
*Станислав Страсбургер е писател, роден във Варшава. Член е на съвета на Сдружението "Humanismo Solidario". Последната му книга "Разказвачът на истории", бе публикувана в Германия рез 2018 година.
