Извънредните времена изискват извънредни парични мерки. По време на Френските революционни войни и на Наполеоновите войни Английската централна банка преустановява плащанията за повече от две десетилетия, доларите бяха създадени, за да се плаща за Гражданската война в Америка, а избухването на Първата световна война затвори борсите в Лондон и Ню Йорк, пише Ребека Спанг за Financial Times.
Сега управляващата коалиция в Италия говори за емитирането на нелихвоносни съкровищни бонове (наречени мини-ботове), които да циркулират успоредно с еврото. Защитниците им твърдят, че местната икономика се нуждае от повече пари, а съкращенията на държавни разходи и данъчните увеличения, за които ЕС настоява, само ще влошат нещата.
Като член на еврозоната Италия няма право на своя собствена валута. Ако правителството обаче плаща на кредиторите си с мини-ботове и ако ги приема за плащане на данъци, то общата ликвидност ще нарасне без да се е увеличило паричното предлагане. Това не е първият път, в който затруднена парично държава се опитва да монетизира неподходящ актив.
Планът на Италия напомня за въвеждането на книжната валута асигнат (обезпечена с недвижими имоти) по време на Великата френска революция. Франция през 1789 г. е имала много кредитори и празна хазна. Революционните вълнения са направили заемането на средства и събирането на данъци неосъществимо. Така се е наложила идеята да се плаща с нещо „стабилно” – недвижимите имоти, заграбени от революционерите. След като е щяло да отнеме време да се предложат имотите на търг, асигнатите са били емитирани с тяхното обезпечение.
Валутата след това е била приета като плащане за самите имоти. Теоретично веднъж след като всички имоти са продадени, не би трябвало да има повече асигнати в обращение. На практика обаче системата не проработила толкова гладко. Не е имало задължение да се приемат асигнатите по номиналната им стойност и от самото начало те са били сериозно дисконтирани.
Хиляди организации са емитирали свои собствени асигнати с по-малки номинали с цел размяна. С много паралелни валути в обращение всяка трансакция се е превръщала в преговори. Ефектите са били социално и регионално диференцирани, в зависимост от отношението към революцията, степента на заплащане на труда и достъпа до чужда валута.
В края на 1790 г. само бедните са държали асигнати. Когато „лошите” пари се съревновават с „добрите”, те неизбежно се озовават в ръцете на маргинализираните. Това, което прави една валута „лоша” е не вътрешната й стойност, а това, че богатите отказват да я приемат. При мини-ботовете, както и при асигнатите, монетарната изобретателност задълбочава политическата поляризация.
Асигнатите са били емитирани срещу национализирани имоти, които са били собственост на църквата. За много френски католици това е означавало, че те са обезпечени с нищо друго освен светотатство. По подобен начин президентът на ЕЦБ Марио Драги каза, че независимо дали мини-ботовете са пари или дълг, те натушават правилата на ЕС.
Преди да дойде на власт италианската крайнодясна Лига се беше допитала до италианците относно дизайна на мини-ботовете. Водещият икономически съветник на партията Клаудио Борги е ревностен застъпник на валутата.
Миналата седмица неофашистът Роберто Фиоре (лидер на партията Форца Нуова) туитна, че мини-ботовете „ще бъдат революция, а ние ще излезем на улицата да ги защитаваме”. Това, което се случва, може да изглежда типично по италиански, но всъщност отразява част от по-широкия бунт срещу традиционните пари.
Било чрез местни системи за валутна търговия (като лондонската Брикстън Паунд) или криптовалути, фантазиите за самодостатъчност често са изразявани като независимост от правителствата и техните банки.
Още е твърде рано да кажем дали мини-ботовете са пари, „обсадени пари” (валути, емитирани във времена на криза, които се предполага, че ще циркулират само за кратко) или изобщо не са пари. Очевидно е обаче, че е дошло време за нова по-справедлива версия на парите, но е твърде плашещо да си представим, че въпросът може да се окаже безкрайно политизиран.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
