Американските доказателства за вината на иранското правителство не звучат твърде убедително. Кой всъщност е заинтересован от разпалването на конфликта в Оманския залив?

Коментар на Николас Бусе.

Видеото за инцидента в Оманския залив, показано от американското правителство, не представлява убедително доказателство за вината на Иран. Изображенията са толкова неясни, че дори специалистите биха се затруднили да излязат с категорични мнения за случилото се. А широката общественост, естествено, не е забравила лъжите, с които бе мотивирана войната в Ирак. Правителството на Буш тогава сериозно дискредитира използването на разузнавателни данни в публичната дискусия.

Затова американските обвинения срещу Техеран изглеждат прибързани, макар че във Вашингтон със сигурност разполагат с доста по-обширна и точна картина на ситуацията, отколкото на всяко друго место по света. Не ни остава нищо друго, освен да зададем добре известния основен въпрос от външната политика: Cui bono - т.е. кой има полза от случилото се?

Кадрите от американското видео са толкова неясни, че и експерти се затрудняват да преценят какво точно е станало

От една страна, в големия конфликт в Близкия изток са непосредствено замесени САЩ и техните арабски съюзници. Но е трудно да си представим, че някой от този лагер би провел военни операции срещу танкери, които изпълняват задачи на собствените съюзници. Износителите на петрол от Персийския залив също не биха имали интерес да застрашават основния път, по който се транспортира тяхната суровина.  А Тръмп иска да оказва натиск над Иран, но като любител на сделките няма намерение да предизвиква война.

Един възможен отговор

В другия лагер, на пръв поглед, също не се забелязва силен мотив за ескалация на напрежението. Политическото ръководство на Иран, във всеки случай, няма как да принуди Вашингтон към отмяна на санкциите, ако извършва въоръжени атаки. В Европа също не биха ги приели с разбиране.

И така остава единствено прословутата  Революционна гвардия на Иран. Тя не само разполага с необходимите военни средства, но има и личен интерес от това конфликтът с противниците на Ислямската републикада не се прекратява. Ако Революционната гвардия на Иран действително стои зад нападенията срещу двата танкера и предшествалите ги инциденти, това би било знак, че политиката на конфронтация, водена от Тръмп, сериозно е подсилила позициите на хардлайнерите в Техеран.

Николас Бусе, Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main