През втората световна война "Кока-Кола" е истинска сензация по цял свят, но капиталистическата безалкохолна напитка е държана далече от СССР. Привилегията стига само до един мъж, който се оказва най-големият съветски герой от войната . . .

Трудно е да си представим света без "Кока-Кола". Независимо дали я обичате или не, нея просто я има – неустоимо сладко изкушение за онези, които я пият; нещо, което постоянно трябва да се отказва за тези, които не я пият. Тя е и фигурата на консуматорството, олицетворена от Дядо Коледа. Затова не е чудно, че Съветският съюз се опитва да не допусне най-известната безалкохолна напитка в световен мащаб да прескочи желязната завеса.

И все пак има един случай, в който е допуснато отклонение от правилата. Когато генералът от Червената армия Георгий  Жуков си пожелава да има подсладената газирана напитка през последните фази на Втората световна война, компанията излиза от отъпкания си път, за да произведе специално питие за отличения с високи награди военен герой. Как се случва това?

Напитка, предизвикваща разделение

"Кока-Кола - напитката, която отвръща на удара", гласи реклама на "Кока-Кола" от 1943 година. "Вземи си  кола, войниче, освежи се", призовава друга реклама. Идеята, че "Кока-Кола" символизира Америка и американското глобално присъствие, не е просто спекулация, а имидж, който самата марка насърчава агресивно през цялата си история.

Втората световна война е най-успешната маркетингова кампания на "Кока-Кола". Гигантът в производството на газирани напитки построява 64 фабрики в отвоювани северноафрикански и европейски територии (от които над 5 милиарда бутилки са раздадени на войници). Картини как американски войници жадно гълтат леденостудени бутилки с "Кока-Кола" ("вкусът на дома"), могат да се видят по целия свят.

Съветският съюз не е напълно безчувствен към западните марка: "Форд" играе важна роля в съветските проекти за индустриализация през 1930 г., а "Пепси" става първата масова търговска американска марка, която навлиза в СССР през 70-те години на миналия век. "Кока-Кола" обаче е другя история: Том Стандейдж, автор на "История на света в 6 чаши", твърди, че "Кока-Кола" дълго е избягва комунистическото чудовище за маркетингови цели и се е страхувала, че печалбите ѝ ще пълнят държавната хазна.

Демаркационна линия между комунизма и капитализма, очертана от "Кока-Кола", е очевидна. Първият човек, който я прекосява, не е капиталист, а маршал Жуков - човекът, който прогонва нацистите от Сталинград и ги принуждава да се върнат обратно в Берлин.

Само че просто е невъзможно той да бъде видян как пие "Кока-Кола".

Предизвикателството пред Жуков

Според слухове генерал Дуайт Дейвид Айзенхауер е човекът, станал причина Жуков да открие вкуса на "Кока-Кола" и веднага да си падне по сладостта ѝ. Притиснат между чука и наковалнята, превърнал се в "зависим от колата", Жуков е принуден да маневрира между желанието си да усети вкуса на напитката и идеологическите си пристрастия.

Какво е решението, което той намира? "Безцветна Кока-Кола"

Според Марк Пендърграст, автор на книгата "За Бога, страната и Кока-Кола", тези чувства на Жуков стават известни на генерал Марк У. Кларк, който командва американските части в Австрия през 1946 г., и към "Кока-Кола" е отправена специална молба да направи безцветна напитка. Единственото изискване е напитката да не бъде "в тази забавно изглеждаща бутилка" и да има "различен цвят".

Крайният продукт, произведен в Брюксел, е без карамел и е в бутилка с гладка повърхност. Каква е целта? Да се направи безцветна "Кока-Кола", приличаща на водка, възприемана от обществото за много по-приемлива в сравнение с предполагаемата капиталистическата "мръсна вода". На капачката дори е сложена червена звезда като приемлива форма на сътрудничество между комунистите и американската търговска марка "Кока-Кола".

За извънредните си усилия "Кока-Кола" получава правото на свободно преминаване през частите от Виена, контролирани от съветите, без каквито и да било бюрократични "минни полета".

Проектът "безцветна кола" е спрян, след като 50 каси са произведени през 1946 г. за Жуков. Макар че това е просто дискретна услуга между двамата генерали, то е показателно за епохата преди Студената война, когато високопоставени съветски и американски правителствени представители полагат много усилия да вдъхновят съюза на страните.

И макар Жуков да не доживява да види наследството на своята идея, по някакъв начин той е визионер, защото през 1992 г. "Кока-Кола" пуска своя "безцветна кола" (Tab Clear), която е спряна през 1994 година.

Russia Beyond  https://bg.rbth.com