КГБ е една от най-засекретените структури в Съветския съюз; и досега нейните тайни не са разкрити, което създава почва за различни спекулации и фантазии. Някои приписват сътрудничество на КГБ с магове, експерименти върху хора и контакти с извънземни. Постепенно обаче КГБ открехва завесата на секретността и обществеността научава нови факти от неговата история.
Едно от най-секретните подразделения в КГБ е специалният отряд „Алфа“, или Група А, създадена на 29 юли 1974 г. по заповед на председателя на комитета – Юрий В. Андропов. Командосите от групата участват в борбата с тероризма, в организираната престъпност и шпиони, освобождаване на заложници.
Основната причина за създаването на отряда са събитията на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., когато 11 членове на отбора на Израел са убити от палестински терористи. Правителството на Съветския съюз взема решение да се създаде специално подразделение, което да се бори с подобни заплахи.
Всеки от кандидат-командосите минава през железен подбор; приемат се само спортисти с големи постижения – боксьори, борци, лекоатлети, кънкобегачи, скиори, плувци, стрелци.
За „Алфа“ се разработва специално снаряжение: безшумни гранатомети, ножове-пистолети, фенери, оборудвани с електрошок и др.
Завземането на двореца на Амин
Една от най-известните операции, в които участва „Алфа“, се провежда на 27 декември 1979 г. Това е първата й операция, която командва Виктор Ф. Карпухин. Бойците от Група А заедно с части на съветската армия завземат резиденцията на Хафизула Амин в Кабул, Афганистан, известен като двореца на Амин. По времето на операцията президентът е убит, след което в страната влизат съветски части.
Завземането на училището в Сарапул
Група А има голям опит в освобождаването на заложници. През декември 1981 г. двама въоръжени дезертьори вземат за заложници 25 ученици в град Сарапул, Удмуртска република. Терористите искат пари и полет до САЩ. Бойци от „Алфа“ се представят за чиновници от външното министерство и искат да влязат в училището, за да предадат на терористите билети за полета. Дезертьорите пускат спецотряда и веднага са задържани. Никое от децата не пострадва.
Завземането на затвора в Сухуми
През август 1990 г. в Сухуми, Абхазия 75 затворници завземат следствения изолатор; ситуацията се усложнява от факта, че на територията му има голямо количество нелегално оръжие, което бандитите завземат. Те искат пари, вертолет и свободно излитане от Сухуми. Дават им автобус, за да се доберат до централния площад в града, където ги чака вертолет. Но автобусът е миниран със специален взрив за заглушаване на терористите. След задействането на взривните устройства започва престрелка, при която са ранени двама спецбойци и са ликвидирани трима затворници. Скоро след това останалите участници в бунта се предават.
Завземането на Белия дом
На 20 август 1991 г. пред бойците от Група А се очертава сериозна морална дилема – ръководството на КГБ им заповядва да завземат Белия дом и да арестуват правителството на РСФСР, включително и Борис Елцин. За осъществяването на тази заповед под контрола на командира на Група А – Карпухин, са предадени групи от „Вимпел“ и специални части от вътрешното министерство. Карпухин оценява обстановката и стига до извода, че в хода на операцията могат да пострадат много цивилни хора. Той събира бойците от групата и им излага съображенията си. След като се съвещава, групата отказва да щурмува Белия дом.
Това решение струва на Карпухин поста ръководител на „Алфа“. Още на 23 август той е уволнен. Същата година заема поста ръководител на Службата за сигурност при президента на Казахстан – Н. Назарбаев. През 1993 г. отваря частна детективска агенция. Карпухин умира през 2003 г. от сърдечно заболяване.
След Съветския съюз
След разпадането на Съветския съюз няколко групи от „Алфа“ заминават за Украйна, Казахстан и Беларус. На тяхната основа се формират местни подразделения спецназ. Руската „Алфа“ първо преминава под контрола на ФСО, а от 1996 г. влиза в състава на Антитерористичния център при ФСБ.
Издателство PACПEP
