Голанските възвишения, завладяни от Израел през 1967 и анексирани през 1981, според международното право все още се числят към Сирия. Доналд Тръмп обаче обяви, че те били израелски.
Това е опасен и глупав ход.
Човек се изкушава да види ситуацията в положителна светлина: ето на, най-после идва американският президент и прави стъпка встрани от твърдо установената дипломация в Близкия изток. Президент, който смело поема друга посока, вместо твърдо да се придържа към валидността на неефективните резолюции на ООН, които от десетилетия се опитват да доведат до политическо решение в региона и очевидно не успяват. За едно нещо Доналд Тръмп е прав: израелската власт над Голан е факт. Това няма да се промени толкова бързо - а може би и никога. Така че защо да не признаем тази реалност? Не трябва ли безпощадният анализ на реалността да стои в началото на всяко политическо решение?
Пробив в международното право
Не е толкова просто. Не е изключено обаче арогантното външнополитическо поведение на Тръмп да доведе до успех, подобен на този спрямо страни като Северна Корея или Китай. Въпреки това намерението му да признае анексирането на Голанските възвишения, които според международното право безспорно принадлежат на Сирия, е от съвсем различно естество. За да направи подарък на своя съюзник Бенямин Нетаняху и да подпомогне изборната му кампания, Тръмп с готовност налива още масло в огъня на многобройните близкоизточни конфликти, поставяйки под въпрос съществуващото международно право. Защото всеки, който признае израелския суверенитет над Голанските възвишения, анексирани през 1981 г., занапред трудно ще може да осъди руската анексия на Крим. По този начин нарушаването на международното право се превръща в общоприета норма с благословията на Съединените щати.
Опасни са и регионалните последици. Както и при американското решение за признаването на Йерусалим за израелска столица - против волята на палестинците и на мнозинството в Обединените нации, Тръмп едностранно взема страната на Нетаняху, като категорично отхвърля арабската позиция. Така той не само си създава политически врагове като сирийския режим, Иран и Хизбула, но и подхранва тези сили във все по-успешната им антиамериканска и антиизраелска пропаганда. Тръмп предава и продава законните интереси на арабите и мюсюлманите - ето така повечето хора в региона отново ще видят ситуацията.
Политическо самоубийство
Без да има нужда Тръмп отслабва своите арабски и мюсюлмански съюзи в региона. Държавите от Персийския залив вече осъдиха неговите изказвания и подчертаха, че Голан остава сирийска територия. По същия начин коментира изявлението партньорът на Вашингтон Египет. Дори силите на сирийската опозиция, които са в съюз със САЩ, едва ли ще се съгласят с отнемането на собствената им територия.
Това би било равносилно на политическо самоубийство. Въпреки това може да се предположи, че управляващите в Кайро и Рияд са толкова безразлични към суверенитета на Голанските възвишения, колкото и към съдбата на палестинците в Газа - в момента те имат съвсем други приоритети, преди всичко намаляването на иранското влияние в региона. Все пак на арабските владетели ще им бъде много по-трудно от преди да убедят населението в достоверността на идеята за създаването на един “нов” Близък изток заедно с американците и израелците. Тъй като новото извъртане на Тръмп спрямо Голанските възвишения ги принуждава да прибегнат към антиамериканска реторика. Това също е реалност, която в този регион не бива никога да се забравя. В този смисъл, ходът на Тръмп спрямо Голан е не само опасен. Той е също глупав и контрапродуктивен на фона на собствените му интереси и планове в Близкия изток.
