Главният фактор за този акт е политически
Преди 65 години, на 19 февруари 1954 г., на основата на указ на Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз беше извършено „предаването на Кримска област от РСФСР в УССР“.
Необходимостта от този акт се обяснява в указа с „общата икономика, териториалната близост и тесните стопански и културни връзки между Кримска област и Украинска ССР“. Предаването на Крим на Украйна се смята за принудителна мярка, предизвикана от тежката икономическа ситуация на полуострова, в резултат от следвоенната разруха и недостига на работна ръка след депортацията на кримските татари. Много хора възприемат този факт като формалност, тъй като и Русия, и Украйна тогава са части от една държава.
„От Крим до Русия е далеч, Украйна е близо. По-лесно ще се развиват всякакви стопански дейности“ – казва Никита С. Хрушчов по времето на подготовката за отбелязването на 300-годишнината от обединяването на Русия и Украйна.
В крайна сметка, с разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Русия губи Крим; връща си го едва през 2014 г.
Една от причините за „подаръка“ на Хрушчов е борбата му за задържане на властта. Малко време е минало след смъртта на Сталин; първото изпитание в тази борба – делото „Берия“, е вече в миналото, но се очакват вбъдеще нови схватки. На Хрушчов му трябва тил. Освен това той до такава степен се сраства с Украйна, че много хора днес го смятат за украинец, макар че той е руснак по произход. С поведението си обаче демонстрира близост с Украйна; има необходимост от поддръжката на партийните кадри там.
Казват, че Хрушчов бил загрижен за икономиката на Крим, но по онова време много области в Русия и Украйна са разгромени в резултат от войната, но това не води до преотстъпване на територии.
Затова според експерта Константин Затулин опитите да се оправдае строителството на северокримския воден канал от Каховското водохранилище на Днепър с удобството във финансирането му в рамките на една съюзна република звучат неубедително.
Хрушчов просто решава да се възползва от 300-годишнината от Переяславската Рада, което се отбелязва през 1954 г., и да спечели Украйна на своя страна; да застави украинската партийна организация да му бъде лично благодарна за този „подарък“.
С какво Крим е изгоден на Украйна
Там почиват партийни ръководители от Москва и други градове. Украинските партийни дейци получават статута на домакини на кримската земя, което им позволява да постигнат големи успехи в лобирането за украинските интереси.
Самият Хрушчов почивал в Абхазия, а Брежнев и други партийни ръководители – в Крим.
Крим дава на украинския елит възможността да посреща висшестоящото началство от Москва и да се възползва от разположението му по много спорни въпроси.
Украйна по времето на Хрушчов и след него е първата сред съюзните републики по обем на инвестициите от съюзния бюджет. Най-капиталоемките обекти – атомните електроцентрали, се строят в Украйна. Нейни лобисти има във всички министерства и ведомства, в Държавния план; украинци заемат важни постове в партийно-държавния апарат.
Днес по ирония на съдбата Украйна най-силно се възмущава от „загубите“ си по времето, когато е в състава на Съветския съюз.
Реално тази република получава много повече за разлика от други републики. Така че главният фактор за подаряването на Крим на Украйна не е икономически, а политически.
По времето на Беловежската среща въпросът за Крим не се обсъжда, въпреки разпространените слухове.
Според К. Затулин, ако Крим не беше даден на Украйна през 1954 г., нямаше да я има тази мина под руско-украинските отношения, която детонира през 1991 г., когато се оказва, че в Крим живее много голям процент руснаци. Ако не беше „подаръкът“ на Хрушчов, нямаше да има такова влошаване на руско-украинските отношения сред разпадането на Съветския съюз. Днес режимът в Киев настоява постоянно за връщане на полуострова в Украйна, убеждава украинците, че Русия е извършила агресивен акт, че е „откраднала нашия Крим, нашата Ялта и нашето море“.
Дори по времето на Гражданската война в Руската империя различен род марионетъчни и други правителства, дори Директорията на УНР, на Петлюра и на други атамани, не претендират за Крим. В най-добрия случай става дума за степите на Таврия пред него. Всички са наясно, че Крим не е украинска територия, че тя е чуждородна за бъдещата независима украинска държава.
К. Затулин смята, че трябва да се намери форма официално да се отмени решението от 1954 г., което е взето с нарушаване на съюзническото законодателство. Просто Крим беше откраднат от Русия.
