Фактическият срив на Брекзит стана повод за твърдения, че това е изгодно на Русия, така, както и продължаващата вътрешнополитическа криза в САЩ. „Балсам за душата на Путин“ – така се говори за това в CNN. Наистина ли на Русия и е изгодна кризата в англосаксонските страни, в Запада като цяло?

САЩ и Великобритания, двете големи англоезични демокрации, едновременно се намират в състояние на политически колапс – и това говори, че новините за президента на Русия Владимир Путин стават по-добри с всеки изминал ден, казва американският телевизионен канал CNN.

Докато министър-председателят на Великобритания Тереза Мей претърпява „най-голямото поражение“ в съвременната парламентарна епоха – парламентът „със зашеметяващ резултат“ отклони подготвената от нея сделка за излизането от Евросъюза, в САЩ продължава най-дългият за цялата история „шътдаун“ (частично преустановяване на работата на правителството), което е „кулминация“ на двугодишния политически хаос, предизвикан от президентството на Доналд Тръмп, пише CNN.

„Трудно е да се повярва, че две такива устойчиви демокрации, отдавна разглеждани от останалия свят като светилници на стабилността, са разединени от тази горчива гражданска дисфункция и изглеждат откъснати от предишните политически реалности“. В резултат на това в момента САЩ и Великобритания не могат да решат най-важните въпроси, стоящи пред двете страни – това е просто „балсам за душата на Путин“, подчертава CNN.

Изгодни ли са на Русия провалът на Брекзит и войната на Тръмп с американския естаблишмънт? Отговорът е прост: разбира се, че са изгодни. Всичко, което отслабва нашите противници, ни е изгодно. Именно такава логика приписва на Путин американският телевизионен канал. Именно от тази представа за нас изхождат и тези на Запад, които ни приписват стремеж да подкопаем политическата стабилност в САЩ и в Европа. Видите ли руснаците просто действат като диверсанти, стремейки се да внесат колкото се може безредици в западното общество и да всеят вражда между отделните части на „свободния свят“.

Всъщност нямаме никакъв смисъл да рушим Запада отвътре – защото набиращите там сила процеси и така го дестабилизират. И причината за това изобщо не е Русия, а самата политика на западните елити.

И провалът на сделката за Брекзит в британския парламент не просто поставя под въпрос самата възможност за изход на островната монархия от Евросъюза – той вече нагледно предизвиква тази криза, в която се е оказал Запада като цяло. Не англосаксонските страни, САЩ и Великобритания вече два века лидери на западния свят, а целият Запад като такъв, обединен от атлантистите след 1945 г. в единно цяло, а след краха на СССР през 1991стана основната световна сила и локомотив на глобализацията, налагащ своите правила и цели на целия останал свят.

Западът не просто се спъна на пътя на глобализацията – той се счупи отвътре. От една страна, се запънаха: и по-нататъшната централизация на Евросъюза, и несъстоялото се трансатлантическо партньорство, призвано да създаде единен пазар между САЩ и ЕС. А от друга, започна да набира сила разколът в на практика всички ключови западни страни. Този разкол може да се опише като борба между националните и наднационалните елити, тоест между тези, които са настроени за запазване и дори за реванш на националния суверенитет, и тези които искат да няма нито немци, нито французи, а единствено единно западно общество от Калифорния до Варшава.

Но самите национални елити, при това техните както космополитни, така и патриотични варианти, са така отслабени и зависими, че дори такова противопоставяне няма да даде изчерпателно обяснение на случващото се. Затова елитите са пръснати и наплашени, те не знаят какво да правят и как да се прегрупират, за да успокоят разсърдения избирател, да получат подкрепа и да запазят управляемостта на предишния курс.

Ситуацията е безизходна – именно защото във врата им дишат контраелитите, несистемните политици, които довчера бяха изолирани и които успешно бяха маргинализирани и демонизирани. Тръмп, Джереми Корбин във Великобритания, Льо Пен и Меланшон във Франция, „Алтернатива за Германия“, Салвини и „Петте Звезди“ в Италия, да не говорим за масата на т.нар. популисти и радикали в другите западни страни.

Затова е и странно, и глупаво да се поставя въпроса дали това е изгодно за Русия – това е обективна реалност, нов етап от живота на Запада. И от това, че Западните елити в своето мнозинство не искат да признават обективността и закономерността на протичащите в техните страни процеси, няма да се промени нищо. Неизбежното идване на власт на несистемните сили не изчезва от това и Русия просто залага на работата с тези, които ще бъдат на Запада след няколко години.

И няма нищо странно в това, че тези хора като цяло се отнасят значително по-позитивно към нашата страна – именно Русия открито противостои на наднационалната, атлантическа част от глобалния елит, нейните експанзионистични проекти и глобални планове. А нали именно атлантистите са основните врагове и гонители на всички западни извънсистемни политици – от Тръмп до Салвини. Така че ние с тях имаме най-малкото общи врагове. И освен това имаме и напълно конкретни общи интереси.

Отстояването и укрепването на националния суверенитет е невъзможно самостоятелно – светът вече е навлязъл в този стадий на глобализацията, когато тези сили, които марксистите наричат империалистичен, транснационален капитал, притежават мощ, превъзхождаща практически всяка страна поотделно. Затова единствено съюзът, алиансът на различните суверенни държави, било то Китай, Русия, Индия, Иран – е способен ефективно да сломят играта на глобалистите за премахването на националния суверенитет като такъв.

В този смисъл западните страни не се различават коренно от незападните страни - защото в действителност те не са предмет на глобализация, а заложници на глобалистичния проект, негов инструмент и лаборатория. И ако национално ориентираната част от елитите иска, разчитайки на обществото, да върне независимостта на страните си, Русия само ще приветства това. Ето защо Тръмп е „полезен за нас“, защото е от полза за националните САЩ. Ето защо Брекзит е „печеливш“ за нас, защото той е в интерес на Великобритания като суверенна държава, а не като страна, обслужваща интересите на финансистите от Ситито.

Да, сега сме облагодетелствани от отслабването на Европейския съюз в резултат на Брекзит, защото тази версия на обединена Европа не е естествен съюз на европейските държави, а наднационален проект, враждебен към европейските нации и нашите национални интереси, тъй като претендира за интеграция, да го кажем на народен език – да завземе части от руския свят, например, Украйна.

В случая с Брекзит управляващите западни елити нямат добър ход – те не искат да изведат Великобритания от ЕС, но и не могат просто така да отменят това. Без Великобритания ЕС ще стане по-слаб, но при това няма да успее да се възползва от откриващите се възможности за по-нататъшна политическа и финансова интеграция (която британците възпрепятстват). Защото в Германия и във Франция расте недоволството на населението дори от настоящия Евросъюз. В тези условия „пробутването" на по-нататъшната централизация и глобализация ще бъде невъзможно. И да не говорим за това, че против този чисто континентален Евросъюз активно ще играят и атлантистите, ако видят, че той ще доведе до засилването на Германия и Франция и тяхната независимост от наднационалните сили.

Строго погледнато, невъзможността за запазване на предишния курс както на Запада като цяло, така и на отделните му страни, несигурността за бъдещето на Европейския съюз и опитите на Тръмп да си възвърне американския национален суверенитет са основното предизвикателство за управляващите. Съдейки по поведението на елитите сега, при задълбочаване на кризата, техните действия ще станат още по-конвулсивни и неефективни. Докато не се случи повече или по-малко мирна смяна и рокада на елитите и настоящите контраелити дойдат на власт, променяйки политиката на своите страни и Запада като цяло.

Западът не само ще престане да бъде едно цяло, но ще приключи голяма глава от човешката история, период от няколко века, когато европейските страни оказваха решаващо влияние върху хода на световната история и всички други цивилизации, а англосаксонските страни се превърнаха в „ръководна и водеща сила“. Между другото, конфронтацията на Европа с Русия като цяло ще приключи.

Но не очакваме нищо специално от Запада, просто искаме губещите сили да спрат да се намесват в естествения ход на историята, включително и на самите западни страни. Най-важното за нас в отношенията ни със Запада е обективната оценка на протичащите там процеси и да се опитаме да предвидим промяна в ситуацията поне с няколко стъпки напред. Самият Запад, между другото, не може да направи това. Но на нас отстрани това трябва да бъде видно.

Превод: В.Сергеев