На 8 януари Владимир Путин посети Калининградското подземно газово хранилище и взе участие в стартирането на терминал за приемане на газ и плаваща платформа за регазификация - комплекс, който позволява снабдяването с газ за Калининградска област по море с танкери.

„Разбираме и знаем добре,” заяви Путин, "че доставката на първичен енергиен ресурс, като например природен газ, на подобно разстояние от тръба е икономически по-целесъобразен начин на доставка, по-евтин. Но за нас, в частност за Калининградска област, това са най-вероятните резервни мощности, които значително минимизират, или по-скоро намаляват всички транзитни рискове до нула... Изграденият терминал и неговата инфраструктура, ако е необходимо... покриват напълно нуждите на Калининградска област от газ без използването на газопроводи през територията на съседните страни”.

Това означава, че проектът е не само с икономически, но и с политически, дори „резервен" характер, който гарантира срещу всякакви „изненади”. Добре известно е, че е много по-евтино газът да се пренася през тръби, отколкото да се охлажда течно състояние (-161 ° C), да се пълни в специализирани скъпи кораби и да се въведе отново в газово състояние на местоназначението. Следователно, когато се търсят начини за доставка на руски газ за Европа, които са алтернатива на транзита през Украйна, изборът бе направен в полза на тръбопроводите по морското дъно. И въпреки всички политически трудности, възможността за изграждане на терминали за втечнен природен газ в Русия не бе взета под внимание.

Затова се говори много за проекта за разклонение от „Северен поток” до Калининградска област, но след това тази идея беше изоставена в полза на ВПГ. Това означава, че изборът е направен в полза на абсолютната автономия, защото „Северен поток принадлежи не само на „Газпром“, но и на международен консорциум с участието на западни компании, които биха могли да блокират газопровода.

Проектът в региона на Калининград е изпълнен за кратко време и струва на „Газпром“, според информацията от отворени източници, 1 млрд. 135 млн. евро. От това следва, че руското ръководство високо оценява вероятността от „транзитни рискове“. А нали изглеждаше, че зависимостта на Литва от руски газ, която построеният там терминал никак не сваля, трябваше да застрахова от всякакви изненади от страна на Вилнюс. Владимир Путин обаче директно свърза старта на новия терминал с плановете на Европейския съюз за излизане на балтийските държави от руския енергиен пръстен.

Най-вероятно руското ръководство свързва съществуващите рискове с „проблем 2020”, когато изтича договора за транзит с Украйна. Към този момент трябва да се стартират „Турски поток” и „Северен поток-2”, които технически са в състояние да спасят Европа от необходимостта от украински транзит на руски газ.

И в отношението си към тези проекти Западът е разделен на тези, които категорично се противопоставят на изграждането на нови газопроводи (предимно САЩ) и тези (Германия и други), които настояват, че и при новите тръби Украйна трябва да запази статута на транзитна държава.

Първо, САЩ и най-близките им съюзници биха искали Русия да финансира Украйна чрез плащането на транзит (3 млрд. долара транзитни такси са 3% от БВП на Украйна), и второ, разчитат, благодарение на американското влияние в Украйна, да държат в ръцете си газопровода, свързващ Русия и Европа. Също така те мислят, че премахването на руския конкурент ще позволи реализирането на обширни планове за продажба на американския ВПГ в Европа.

Това обаче не устройва Германия и редица нейни съюзници, затова Берлин, въпреки всички трудности, насърчава „Северен поток – 2”. Въпреки че в Германия също не биха искали „да хвърлят Украйна на милостта на съдбата".

Вече отбелязахме, че „украинският транзит“ е евфемизъм, израз-протеза. Зад него стои намерението на Запада да гарантира, че след 2019 г. Русия ще продължи да зарежда със своя газ „антируска” Украйна. В края на краищата, не е тайна на никого руския произход на „унгарския” и „словашкия” газ, който сега храни Украйна. Не е тайна, че този газ пресича (и в двете посоки) западната граница на Украйна само виртуално.

През последните дни се забелязва, че натискът върху Германия по въпроса за „Северен поток – 2” се увеличава. Европейският парламент прие резолюция срещу проекта, има заплаха от американски санкции срещу европейски компании, участващи в проекта, в самата Германия гласовете на противниците на проекта стават по-силни. Полският външен министър Яцек Чапутович заяви, че „Северен поток-2” просто „убива Украйна“.

В Берлин се „отбраняват” със заявленията, направени от външния министър Хайко Маас, който заяви, че „европейските въпроси на енергийната политика трябва да бъдат решавани в Европа, а не в САЩ”. Маас добави, че ако немските и другите европейски компании бъдат изтласкани от участие в проекта, няма да остане никой, който да настоява да се запази транзита на руски газ през Украйна.

Подтекстът на това изявление е любопитен: Маас намеква, че ако западните компании излязат, проектът, който е на висок етап на изпълнение, ще бъде завършен от „Газпром” самостоятелно, тъй като няма законови пречки за това. Въпреки това, във всеки случай, германските власти трябва да се оправдават, да правят отстъпки, да се съгласяват да строят терминали за своя сметка, за да получат американски ВПГ.

И накрая, украинският „Нафтогаз”, вдъхновен от успеха на делото срещу арбитража в Стокхолм (безпрецедентно решение с политическа ангажираност и правна несъстоятелност), доведе сумата на исковете си срещу Газпром до 11 милиарда долара, като допълни, че е „милостиво готов” да се откаже от претенции, ако бъде сключен нов дългосрочен транзитен договор.

По един или друг начин преструктурирането на пазара на газ ще бъде изключително противоречиво и сложно. Бързото провеждане на проекта за терминал за ВПГ край Калининград показва, че руското ръководство, първо, е наясно с това, и второ, готово е да защити своите интереси до „газовата война”, където ще се определи кой ще издържи по-дълго - Русия без „газови” пари или Европа без руски газ (както беше през 2006 и 2009 г., когато не бяха сключени нови договори преди изтичането на старите, но тогава нямаше обходни маршрути).

Е, „слабото място”, което Русия имаше в Калининградска област, беше бързо отстранено. Това означава, че преговорните позиции на Москва са засилени.

Превод: В.Сергеев