Стотици жени, изнасилени по време на войната в Косово, едва сега разказват своите страдания. Историите им си приличат: изнасилвани са били от множество мъже, унижавани и изтезавани с горящи цигари.
На 14 април 1998 един сръбски полицай и един цивилен сърбин отвличат момичето и го изнасилват. По онова време Васфие Красничи е едва 16-годишна. И искала единствено едно: да умре. Затова помолила своите мъчители да я убият. Полицаят обаче ѝ казал: "Не. Ще останеш жива, за да страдаш по-дълго!" – това разказа 36-годишната днес Васфие в интервю за косовския телевизионен канал RTK.
След войната в Косово тя се обръща към временната администрация на ООН (UNMIK) и моли за съдействие, за да осъди своите мъчители. Провеждат се три съдебни процеса, но в крайна сметка никой не е наказан. Единият от извършителите още живее в Косово и работи като полицай.
36-годишната Васфие Крашничи сега живее в Тексас и има две деца. През октомври тя се завръща в Косово, за да разкаже историята си в 25-минутно телевизионно интервю. Нейната смелост разтърси цялата страна. Предполага се, че хиляди жени и девойки от Косово са станали жертва на сексуално насилие по време на войната между 1998 и 1999 година. За разлика от Васфие, повечето жертви не се осмеляват да говорят за това. Междувременно ситуацията започва да се променя. След дълги години на мълчание 278 жени и двама мъже са се обърнали към неправителствената организация „Медика Гякова“ в Косово, за да разкажат своите истории. Организацията регистрира и защитава жертвите на сексуално насилие от времето на косовската война.
Инструмент на етническо прочистване
На базата на тези информации социоложката и политоложка Ана Ди Лелио от университета в Ню Йорк проучва тази трудна тема. Тя публикува резултатите от изследването си в списание „Prishtina Insight". "Можем да докажем, че изнасилванията са ставали точно на местата, на които е имало и масови убийства на хора, както и палежи на къщи и прокуждания. Така се вижда общата картина на т.нар. "етнически чистки", казва тя и допълва, че по време на босненската война сексуалното насилие за първи път е било използвано като "оръжие".
Жертвите в Косово са били "изнасилвани и унижавани заради тяхната етническа принадлежност", обяснява Ана Ди Лелио. "Стореното на албанците в Косово от сръбски полицаи, войници и членове на паравоенни групировки представлява етническа чистка, а масовите изнасилвания са били инструмент в тази стратегия. Изнасилванията са военни престъпления и престъпления срещу човечеството", казва тя.
Историите на 280-те оцелели жертви си приличат много: Винаги е имало по няколко изнасилвача. Освен това жертвите са били унижавани и изтезавани с горящи цигари. С изключение на 11 ромки, всички останали жертви на изнасилвания са албански жени и мъже. Извършителите са сърби – с едно–единствено изключение.
По време на войната темата за сексуалното насилие присъстваше в обществения дискурс, но в следвоенно Косово тя постепенно потъна в забрава. Починалата междувременно активистка Севдие Ахмети се е обръщала към UNMIK с молба за разследване на 37 случая на сексуално насилие. Институциите обаче така и не предприемат нищо. Само организации за защита на жените се застъпват за жертвите и работят за тяхното идентифициране и реабилитиране.
За оцелелите войната не е свършила
Петима оцелели свидетелстваха пред Международния наказателен съд /МНС/ в Хага срещу сърби, обвинени за престъпления по време на войната. Но само в една-единствена присъда - тази срещу генерал Небойша Павкович - сексуалното насилие е елемент от обвинението. В други три случая обвиняемите първоначално са били оправдани, но след обжалване те са били обявени за виновни.
Между 2002 и 2004 година съдиите от Международния наказателен съд в Хага започнаха да взимат под внимание сексуалните насилия в Косово, окачествявайки масовите изнасилвания, убийствата и разрушенията като "престъпления срещу човечеството". В резултат на това бяха осъдени онези командири, които са ги разрешавали.
За жертвите на сексуално насилие войната в Косово още не е свършила. "Тази война няма да има край за тях. Ще ги следва, докато са живи. Можем да им помогнем само като се опитаме да почувстваме какво са преживели и ги подкрепяме. Малко вероятно е обаче Сърбия да признае за престъпленията, извършени от сърби по време на войната в Косово", казва Ана Ди Лелио.
