Който може, бяга по-далеч от това място: по чилийското крабрежие множество химически концерни тровят хората и природата. Но пък създават икономически ръст, и властите нехаят за проблема.
Кинтеро е чилийски град с около 40 000 души население. Повечето от местните жители изкарват прехраната си от туризъм и риболов. Но плажовете вече са пусти, а много рибари са останали без работа. "Индустрията ни нанесе много вреди. Търговците вече не искат да купуват нашата риба, защото тя е отровена с тежки метали", казва лидерът на рибарския синдикат "S24" Клаудио Ернандес.
Синдикатът възниква през 2014 година - след авария в държавния петролен концерн Empresa Nacional del Petróleo (ЕNAP), при която в морето се изливат над 30 000 литра нефт.
Бягство от отговорност
ЕNAP е сред фирмите, които след индустриализацията през 1960-те години се установиха по крайбрежието, и чиято дейност е причината за замърсяването на почвата, водата и въздуха: ТЕЦ-ове, химически заводи, петролни рафинерии. Сред тях са и държавният медодобивeн концерн Codelco и нефтената компания Copec.
Алехандро Очоа е член на промишления синдикат в Кинтеро. "Ние страдаме най-вече от замърсяването на природата. Фирмите не поемат отговорност нито за работниците си, нито за местните жители", казва той.
Чилийците наричат региона "жертвена зона", която е изцяло предоставена на индустрията - без оглед на интересите на населението и без да се мисли за околната среда. "Фирмите печелят все повече, а жителите обедняват. Замърсяването на околната среда убива туризма и риболова", казва общинският говорител Себастиан Сантос. Местният общински съвет настоява за държавно регулиране на промишлените концерни, както и за медицински изследвания на местните хора, за да се установят точните причини за отравянията.
На 21 август 2018 година замърсяването на въздуха достигна небивали стойности. 17-годишната Тайра Пицаро си спомня много добре този ден. "Много от съучениците ми получиха главоболие, някои повръщаха и припадаха. И на мен ми се зави свят, но не знаех какво е причината. Тогава учителят ни каза, че това са отровните газове".
Синдикалистът Алехандро Очоа: "Работниците сме първите жертви"
Според доклад на чилийското министерство на здравеопазването, между 21 септември и 18 октомври близо 1400 души са постъпили в болници със симптоми на отравяне. Най-тежко засегнати са децата и младежите, чиято имунна система е по-слаба от тази на възрастните.
Над 120 отрови във въздуха
Мария Арая е председателка на обществения съвет на една от местните болници в Кинтеро. "Болницата не разполагаше със специалисти - имаше само общопрактикуващи лекари. Здравното министерство знаеше за това отлично, но не предприе нищо, преди нещата да ескалират до степен, изискваща да се вземат мерки".
След като в района е изпратена група от експерти, те установяват над 120 отровни газове във въздуха, вкл. метилхлороформ, който е забранен в Чили от 2015 година. Контактът с този газ предизвиква същите симптоми, от каквито се оплакват жителите на Кинтеро. А следите водят към химическия концерн Oxyquim. Но от фирмата отричат да имат нещо общо с отравянията.
Мария Арая от обществения съвет на местната болница: "Ще продължим да се борим"
От Световната здравна организация (СЗО) предупредиха в специална декларация за високо съдържание на арсен във въпросния крайбрежен регион, който се приема с водата и може да причини ракови заболявания. Според изследване на чилийското министерство на здравеопазването, средната концентрация на арсен в Кинтеро е 23 пъти по-висока от разрешената в ЕС. В Чили обаче не съществуват никакви ограничения за замърсяването на околната среда.
Мълчание и заплахи
На 15 ноември в цялата страна се проведоха протести срещу замърсяването на въздуха. Мария Арая не участва в протестите, защото се страхува за живота си. Казва, че е била заплашвана по телефона. "Който не си затваря устата, може да изчезне безследно", твърди тя.
На 4 октомври 27-годишният рибар Алехандро Кастро е починал при неизяснени обстоятелства. "Трудно е, но ние трябва да продължим да се борим. Хората, които имат пари, напускат Кинтеро. А обикновените хора остават тук и продължават да страдат. Властите искат да ни запушат устата. Ние обаче няма да се предадем", уверява Мариа Арая.
