През 1991 г. излиза романът на американския писател Сидни Шелдън „Краят на света“. Главният му герой – Робърт Белами, е секретен агент на военноморското разузнаване на САЩ. Той получава задачата да издири очевидци на катастрофата на летяща чиния. След като намира тези свидетели, те загиват. След това започват да преследват самия Белами. Този фантастичен трилър по някакъв странен начин се превръща в реалност.
Шелдън и „теорията на заговора“
Работейки над книгата, Шелдън събрал огромно количество информация за наблюдения на НЛО. Той стигнал до извода, че с тази тема се занимавали и специалните служби, които се стараели да засекретят данните за тях.
На някакъв етап писателят открил, че над 20 британски специалисти, които работели в сферата на космическата отбрана, за шест години починали при странни обстоятелства.
Писателят публикувал тази информация, което предизвикало голям резонанс сред уфолозите и конспиролозите.
„Списъкът на Шелдън“ се превърнал в поредното доказателство за една от „теориите на заговора“, според която правителствата скриват сведенията за присъствието на извънземен разум на земята.
Смъртоносният списък
Първата жертва от „списъка на Шелдън“ е загиналият през март 1982 г. в автомобилна катастрофа програмист Кейт Боудън от Есекския университет. През април 1983 г. изчезва безследно 49-годишният полковник Антъни Годли, експерт по сигурността, шеф на подразделение в Кралския военен научен колеж.
През март 1985 г. 49-годишният проектант в компанията „Маркони“ – Роджър Хил, е застрелян в собствения му дом. Предполага се, че се е самоубил.
През ноември 1985 г. 29-годишният експерт по комуникациите Джонатан Уолш, служител в компанията British Telecom, който работи над проект в секретния научно-изследователски център Martlesham Health, който се намира в Абиджан, Кот-д’Ивуар (Африка), пада от прозорец в хотелиерската си стая.
През октомври 1986 г. 26-годишният компютърен аналитик в Marconi Systems Defense Аршад Шариф изминава с автомобила си сто километра от дома си от Лондон до Бристъл и там се обесва.
След няколко дни 24-годишният инженер в областта на програмното осигуряване Вимал Дазибай пада във водата от Клифтънския мост в Бристъл.
1987 г. се оказва плодовита относно неестествените смърти на британски специалисти по космическо оръжие. През януари е открит мъртъв компютърният консултант в министерството на отбраната Ричард Пю; откриват го самообесен.
В същия месец в гараж, в запален автомобил, е открит мъртъв експертът от министерството на отбраната Джон Бритън. Отровил се от газовете.
През февруари същата година умира от предозиране с наркотици 46-годишният инженер-конструктор в Marconi Space Systems Виктор Мур.
Пак през февруари е открит мъртъв в гаража си служителят от Кралския военен научен колеж Питър Пипел, отровен от газовете на автомобила си.
През март 1987 г. мениджърът по проекти за създаването на спътници в компанията Eassams Дейвид Сендс блъска автомобила си с голяма скорост в тухлена стена и загива на място.
През януари 1988 г. загива 23-годишният технически специалист в Atomic Energy Research Establishment Ръсел Смит. През август същата година в квартира, собственост на компанията „Маркони“, е открито тялото на 60-годишния асистент директор по маркетинг Джон Фери. Убит е с електричество.
50-годишният разработчик на програмно осигуряване в компанията Plessey Алистър Бекхъм, задействан по експерименталната програма „Звездни войни“, е открит мъртъв в градина зад дома си; той също е убит от електричество.
Загиналите конспиролози
Загиват и хора, които насочват вниманието на обществото към странните смърти. На 6 август 1993 г. в парк Полтлънд, щата Орегон, в САЩ, е открито тялото на Роналдо Рамел, който преди това пише за „предполагаемите самоубийства или смърт от нещастни случаи на над 30 британски учени, които работили над свръхсекретни проекти в британската отбранителна промишленост“.
През 1996 г. е открит в дома си в Уилсънуил, щата Орегон, още един конспиролог – Фил Шнайдер. Смъртта му е призната за самоубийство, но много факти показват убийство.
Такива случаи са много, за да се говори за съвпадения. Предполага се, че всичките починали при подозрителни обстоятелства са имали някаква секретна информация, чието разгласяване би било опасност за властите. И затова са отстранени.
