Ако слабата памет при обикновения човек остава негова лична трагедия, то проблемите с историческата памет на държавно равнище води до неприятности, най-малкото за съседните страни. За това си спомняш, оценяваш деструктивната геополитическа позиция на САЩ, чиито политици забравиха защо Третата световна война не започна още през 50-те години на ХХ век.
Така в началото на годината в руския Генерален щаб заявиха, че настаняването на американските бази за ПВО в страните от ЕС и на корабите на ПРО в моретата и океаните, приближени до границите на Русия, създават мощен скрит ударен компонент за нанасяне в бъдеще по страната на внезапен ракетно-ядрен удар. Плановете на Пентагона по създаването на перспективни ударни комплекси за мигновен глобален удар са също известни. Целта им е унищожаването на прецизното оръжие на наземната система на ПВО на Русия.
Играта с ядреното оръжие не е най-добрата идея. Русофобите във Вашингтон и Пентагона трябва да си спомнят за това защо през 1956 г. американският президент Дуайт Айзенхауър застава на „страната на доброто”.
Експертите от Щатите в този момент вече разработват план по изграждането на мрежа бункери под всеки голям американски град в случай на началото на ядрена война. Предполага се, че 8№% от населението на щатите ще бъде спасено. Само че при по-задълбоченото запознаване с въпросния план ръководството на страната се изплаща и от мащабите на проекта и от неговите условия.
Мащабът на ядрената заплаха и на броя на хората, подлежащи на спасение, се оказват несъпоставими. Да не се говори за финансовите загуби. Те се оказват просто космически, а и строителните проекти и необходимостта от социално „препрограмиране” на мисленето на американците на казармен тип за дълго време са немислими.
Проектът по строителството на бункерите, разработен от калифорнийския изследователски център RAND предполага те да се намират на дълбочина от 250 метра под земята. Спасените хора трябва да живеят по законите на военното време: да спят в общи спални, да се мият в общи душове и да ядат, съответно, само в общи столови под надзора на личния състав.
Американският президент се опасява, че съгражданите на подобна жестока социална структура няма да я понесат. Освен това мащабността на проекта би „изяла” половината БВП на САЩ през 1957 г. Такива убежища биха спасили 86% от населението на страната, а останалите биха загинали. И дори при такова разпределение Айзенхауър говори, че войната е недопустима. Не стиган булдозери, които да приберат всички трупове от улиците. И сега ли американците са забравили за това.
Не строят бункери за обикновените американци. Населението повече се притеснява за зомби-апокалипсис отколкото за долитането на руската ядрена бойна глава, която да сложи край на агресивните планове на тяхното ръководство. Видимо политиците във Вашингтон окончателно са изоставили стратегическата мисъл, прогнозирайки бъдещето на своята страна, което при настоящето развитие на събитията ще се окаже за Америка доста мрачно.
Превод: В.Сергеев
