Каква е съдбата на убийците
Съветската власт много дълго крие информацията, свързана с убийството на царското семейство. Официалната публикация в пресата, излязла два дни след тези събития, гласи, че бил разстрелян само Николай. За съдбата на семейството му дълго време никой нищо не споменава, а информацията, която от време на време с появява в публичното пространство, е много противоречива.
Официалната лъжа в съветското време
Официалното съобщение на Съвета на народните комисари и ВЦИК се появява на 19 юли 1918 г. във вестниците „Правда“ и „Известия“. В него се съобщава, че Николай Втори е разстрелян на базата на присъдата на президиума на Уралския областен съвет, а съпругата и синът му са преместени на друго място. За царските дъщери и за прислугата нищо не се споменава.
В телеграмата, изпратена на Ленин и Свердлов от Екатеринбург още на 17 юли, пише за участта, постигнала цялото царско семейство. На 20 юли, в отговор на въпроса на председателя на Уралския областен съвет – Александър Белобородов, може ли да се огласи целият списък на разстреляните, председателят на ВЦИК – Яков Свердлов, разрешава да се съобщи само онова, което било публикувано в централните вестници.
Болшевиките не само мълчат за съдбата на императрицата, наследника и княгините, но и разпалват кампания за дезинформиране на световната общественост.
На 24 юли 1918 г., в отговор на настояването на германското посолство, както е известно, Николай Втори е братовчед на кайзера, народният комисар по външните работи Георгий Чичерин официално го известява, че Александра Фьодоровна и царските деца са евакуирани в Перм и че животът им не е застрашен.
До септември 1918 г. болшевиките преговарят с Германия за освобождаване на царското семейство и за напускането на Русия.
Информацията за разстрела на цялото семейство на Николай Романов се знаела изцяло само от няколко висши партийни ръководители и не била съобщена на много високи длъжностни лица в съветската държава. Например посланикът на Русия в Германия – Адолф Йофе, дълго време нищо не знаел за разстрела на Романови по личната заповед на Ленин.
Историята е запазила точната формулировка на Владимир Илич:
„… Нищо да не се разказва на Йофе, за да му е по-лесно да лъже…“
Официалното отричане на убийството на царицата и децата продължава до 1922 г. Излезлият през 1921 г. сборник за революцията на Урал публикува статия за последните дни и за разстрела на царското семейство от един от неговите надзиратели, бившия председател на Уралския областен съвет – Павел Биков. Целият тираж на сборника е конфискуван и унищожен. Но скриването на истината от година на година става все по-трудно.
Същият този Биков през 1926 г. по поръчение на партията пише книга за тези събития.
Нееднозначното закъсняло следствие
Продължителният успех на официалната съветска лъжа за спасяването на съпругата и децата на Николай Втори се дължи на факта, че белогвардейците в този кратък период, когато владеели Екатеринбург, не успели докрай да проведат следствието и да предадат гласност на резултатите от него.
Макар че разследването на обстоятелствата за изчезването на царското семейство започват още в края на юли 1918 г., няколко дни след като белите влизат в града, никакви официални заявления по него не са правени. В пресата се появяват мъгляви намеци за убийството на всичките роднини на императора. С тях успешно се конкурират слуховете за спасяването на царското семейство.
Белогвардейското следствие тръгва по две направления. Официално в началото то е възложено на съдебния следовател Алексей Намьоткин, а скоро след това – на члена на Екатеринбургския окръжен съд – Иван Сергеев. Но към делото се включва и криминалистът Александър Кирста. Той бил командирован в Перм да провери съветските съобщения, че там държат царското семейство.
Кирста твърди, че открил следа и дори разпитал свидетели, които лично общували в Перм с царските деца, включително и с лекаря, който лекувал през септември 1918 г. княгиня Анастасия. През април 1919 г. на Кирста забраняват да продължи разследването; той е отзован в Екатеринбург.
По това време назначеният от Колчак през февруари 1919 г. следовател по особено важните дела в Омския окръжен съд – Николай Соколов, вече е изградил своя версия за убийството на цялото царско семейство. Но Соколов не успява да завърши следствието, защото се налага във връзка с настъплението на Червената армия да напусне Екатеринбург на 11 юли 1919 г.
В емиграция Соколов продължава работата и през 1924 г. издава на френски език книгата „Следствени материали за убийството на руското императорско семейство“.
Само от книгата на Соколов емигрантските среди получават потвърждение на версията за унищожаването на цялото семейство на Николай Втори от болшевиките, както и на брат му Михаил и на много други членове на династията. Но слуховете, които били разпространени, не без помощта на съветски агенти, за спасяването на някои от царските деца вече нямало как да бъдат заглушени. Майката на Николай Втори – Мария Фьдоровна, чак до смъртта си през 1928 г. вярвала, че някой от нейните внуци живее някъде в Русия.
Вярата на много емигранти за чудното спасяване на царските деца е разбираема. Но защо съветската власт дълго време не признава факта, че е извършила злодейство? Първото обяснение – защото за това злодеяние няма рационално оправдание пред лицето на световната общественост, с която болшевиките волю-неволю са принудени да влязат в контакт, нито пред руския „трудов народ“. Да, царят е виновен, разсъждавали много съчувстващи на съветската власт, но каква вина имат децата му?
Болшевиките вероятно се опитвали да извлекат външнополитически дивиденти от слуховете за това, че вдовицата и децата на Николай Втори са живи и могат да бъдат освободени. Това бил първият им коз във всички преговори, докато другата страна не се убеждавала, че този коз е балон.
Същото лято на 1918 г., след убийството на германския посланик в Москва от леви есери, съветското правителство, за да предотврати немското нахлуване, изплаща на Германия голяма контрибуция, включително и злато. Вероятно то се опитвало да изиграе пиесата, че царските деца – племенници на кайзера, засега остават като заложници. Във всеки случай предвидената контрибуция не била изплатена докрай на Германия от съветското правителство.
Каква е съдбата на убийците на царското семейство
На 17 юли 1918 г. в Екатеринбург, в т.нар. дом на Ипатиев са разстреляни последният руски император Николай Втори и семейството му. В това убийство са участвали според официалната версия петима души. Цялото мероприятие ръководил Яков Юровски; няколко дни преди убийството го назначили за комендант на дома, в който държали царското семейство. Помагали му Григорий Никулин и Михаил Медведев-Кудрин от областната ЧК, военният комисар Пьотр Ермаков и началникът на охраната Павел Медведев.
Длъжностите на Яков Юровски
Американският професор от Харвардския университет, с полски произход, Ричард Пайпс разказва за Юровски:
„…той беше излишно честен в боравенето с държавното имущество, безгранично жесток и много проницателен…“
След разстрела на царското семейство заемал високи постове. Когато в Екатеринбург влезли белите, Юровски заминал за Москва, където служил в московската ЧК, а след това станал шеф на районната Чрезвичайна комисия. След като болшевиките си върнали Екатеринбург, Юровски станал глава на Уралската губернска ЧК.
През 1921 г. го изпратили в Гохран, където по това време били предадени всичките скъпоценности, конфискувани от емигрантите, както и иззетите злато и платина. Задачата на Юровски била да преведе ценностите в „ликвидно състояние“. След това станал председател на търговския отдел във валутното управление на Наркомата. През 1923-1928 г. бил директор на завода „Червеният богатир“, а след това – директор на Политехническия музей. Пенсионирал се през 1933 г.
На фона на негативните преживявания стомашната му язва се обострила; през 1938 г. той починал в Кремълската болница, без да остави потомство. Внучките му починали като бебета, а внуците – в нещастни случаи: един починал по времето на пожар, друг се отровил, третият паднал и се убил, четвъртият се самоубил, а любимецът на дядо си бил открит мъртъв в автомобила си.
Кариерата на Григорий Никулин
Служителят от областната ЧК Григорий Никулин до последно не знаел, че трябва да участва в разстрела. Два дни преди него Никулин направил на царевича дървена свирка и го научил да свири.
След трагичното събитие Никулин веднага напуснал Екатеринбург със задачата да прекара цялото царско имущество от Ипатиевския дом в Перм. От този момент кариерата му тръгнала нагоре. През 1919 г. започнал работа в административния отдел в Московския съвет: в началото отговарял за арестантските домове в Москва, а от 1920 до 1922 г. станал началник на прочутия днес МУР.
През 1922 г. Никулин бил преместен в кантората за държавно застраховане, която той завеждал; по-късно този „скрит“ убиец на царското семейство станал заместник в една много важна държавна служба в Москва. До началото на 30-те години Никулин останал началник на московския криминален отдел. Той общувал с Юровски чак до смъртта му. Починал през 1965 г.
Една година преди смъртта си, Никулин дал интервю по съветското радио, в което разказал подробности от разстрела на царското семейство и нарекъл действията на чекистите „хуманни“.
Лекциите на Пьотр Ермаков
За разлика от Никулин, Ермаков не криел участието си в разстрела на царското семейство, дори чел лекции за него и бил поощряван от началството. В спомените се охранителят на царското семейство Стрекотин разказва, че Ермаков доубивал с щик още живите Романови.
Кариерата на Ермаков не потръгнала заради неграмотността и алкохолизма му. Но началниците му намерили добра работа.
В началото той работел като сътрудник на органите в Омск, след това – в Челябинск и Екатеринбург. През 1927 г. Ермаков станал инспектор в уралските затвори; за добра работа бил награден с браунинг и грамота.
Този убиец на царското семейство доживял до 1952 г., когато починал в болница от рак. По зла ирония на съдбата тази болница се намирала точно срещу Ипатиевския дом. В Екатеринбург си спомнят, че в края на живота си го виждали да проси.
Смъртта на Павел Медведев
Този участник в разстрела надживял царското семейство само с една година. Той избягал от Екатеринбург един ден преди белите да установят властта си там. През 1919 г. го пленили и го разпитали съратници на Колчак. Въпреки че той отричал участието си в разстрела на царското семейство, колчаковците го изпратили в затвора в Екатеринбург да чака следствието. След един месец Медведев починал от тиф в килията.
Подаръкът на Михаил Медведев-Кудрин
Медведев-Кудрин си спомнял, че именно той убил императора Николай, преди Юровски повтори присъдата на нищо не разбиращото семейство Романови.
За него се знае, е през 1938 г. бил назначен на специална служба в НКВД; там стигнал до званието полковник. По времето на Хрушчов Медведев-Кудрин получавал пенсия, вероятно за това преди смъртта си завещал на съветския държавен глава браунинга, с който разстрелвал царското семейство. На Фидел Кастро завещал своя пистолет колт, който използвал по времето на Гражданската война.
