Те са искали да помогнат: хиляди германски граждани са поели парични гаранции за легалното пристигане в страната на сирийски бежанци. А с това и огромен финансов риск, защото не се вижда краят на финансовите им тегоби.

Жена му го предупреждавала, че това е свързано с рискове, но кой ти е предполагал подобно нещо? Кристиан Остерхаус бил абсолютно убеден, че постъпва правилно. Както от Службата за чужденците, както и от местното сдружение, помагащо на сирийски бежанци, го уверявали, че поема парична гаранция само временно – докато бежанците получат официален статут на кандидати за убежище.

Остерхаус подписал дори две декларации за поети гаранции – за едно сирийско дете и за една девойка. „Платихме им полетите, осигурихме им жилища и се грижехме за това те да имат какво да ядат", казва той. Само в Бон има 450 граждани, поели подобни парични гаранции, в цяла Германия те са около 7000 души. Всички те са декларирали, че ще поемат разходите по легалното пристигане на сирийци от регионите на гражданската война. И тъкмо тези гаранти през последните месеци взели да получават застрашителни писма от службите по труда, както и от градските и общински власти. „Сякаш ме обля леден душ, намирам се в крайно абсурдна ситуация", разказва 61-годишният Кристиан Остерхаус и показва платежно искане за 7 239 евро и 84 цента – на първо време – от Службата по труда в Бон, носещо дата 20 юни 2018. От Службата уточняват, че може да има и още разходи.

Юридически еквилибристики

Искането е въз основа на законова промяна от 2016 година. Управляващата широка коалиция тогава въведе по-строги правила за приема на членове на семействата на бежанци в Германия. В закона се казва, че „декларацията за гаранция и попечителство не губи валидност и след като бежанецът получи нов статут. Чак през април 2018 Министерството на труда обяви, че гарантите на бежанци не са длъжни да връщат парични суми на съответните държавни органи за времето, през което те са очаквали да получат окончателен статут.

„Дори и да бях знаел, че ще се сблъскам с подобни неприятности, пак щях да постъпя по същия начин", казва Остерхаус и добавя: „В крайна сметка се гордея с помощта, която оказахме тогава на сирийските бежанци. Ние допринесохме за интеграцията на тези хора".

Кристиян Остерхаус: "С право частните гаранции за бежанци имат лоша слава"

Само доверието на Остерхаус към германското правосъдие е пострадало в значителна степен: „Наложи ми се да осъзная, че държавата е в състояние да променя закони и разпоредби, и то със задна дата. Питам се има ли правна сигурност в нашата страна?", недоумява той.

Последната му надежда е свързана с Лотар Малберг. Бонският адвокат защитава правата на общо 20 гаранти на бежанци и наскоро постигна успех в четири от случаите пред Кьолнския административен съд. Съдът взе безпрецедентно досега решение – срещу финансовите искове на властите в Бон и в защита на гарантите като Остерхаус. Адвокатът е уверен, че присъдата от Кьолн може да има сигнален характер и за други съдилища в страната, но далеч не е убеден, че одисеята на засегнатите гаранти е окончателно приключила. Лотар Малберг недоумява защо тъкмо хората, които са проявили действен ангажимент и са оказали помощ на бежанци, в крайна сметка се оказват наказани: „Хора, които са работили на граждански начала и с цената на личен риск са помагали на бежанци от региони на война да пристигнат в Германия по легален начин, а не по опасния средиземноморски маршрут, сега ще трябва в продължение на години да търпят финансови щети, а това създава голямо огорчение и обида".

Честният е будала?

Същите чувства изпитва и Фарид Хасан. Сириецът от 20 години насам живее в Германия. Той станал гарант за своите родители и двамата си братя с техните семейства, за да може да ги доведе по легален начин при себе си в Германия.

Гарантът Фарид Хасан, получил платежен иск за 85 хиляди евро: "Откъде да взема толкова пари?"

"С мен е свършено, нямам вече сили", казва 53-годишният и сочи към искове за общо 85 000 евро. „Не съм в състояние да събера подобни суми, откъде да ги взема?", пита Хасан отчаяно. Той работи в една дрогерия, където изкарва чисто по 2000 евро. От тях плаща наем за 800 евро, а с останалите 1200 осигурява издръжката на четиричленното си семейство, както и на всичките си роднини.

„Къса ми се сърцето когато съм принуден, даже и за най-дребни суми, да казвам на децата си, че не можем да си позволим подобен разход, защото чичо им също има нужда от пари. Как биха могли едни деца да разберат подобно нещо?", пита той.

Хасан твърди, че много семейства, които са поели гаранции за свои роднини, вече са се разпаднали заради финансовите неприятности. Той самият е бил почти по всички възможни инстанции, дори е имал среща с бившия вътрешен министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер, който обещал, че ще направи всичко, за да му помогне. Засега обаче – ефект никакъв. „Ако семейството ми беше дошло с каналджиите по Балканския маршрут, нямаше да имам никакъв проблем. Но аз, идиотът, си мислех, че е редно да избера легалния път, и затова сега има да си плащам", казва сириецът отчаяно.