В Норвегия, на официална вечеря и церемония по награждаване, на която присъстваха изтъкнати личности и журналисти от цял свят, бяха обявени Носителите на наградите на Международната морска спасителна федерация IMRF за 2018.
Тереза Кросли, изпълнителен директор на IMRF, заяви: "Победителите за наградите на IMRF за тази година са изключителни личности и организации, които наистина определят златния стандарт в морското издирване и спасяване по света. Те са наистина забележителни и действат като вдъхновение за всички служещи и доброволци по света, за предотвратяване загубата на живот в световните морета и океани. По изключение днес връчваме две награди "Владимир Максимов" за цялостен принос в раздел Морска администрация".
Журито единодушно реши, че българинът капитан Никифор Герчев, председател и основател на Българското национално доброволческо дружество за морска безопасност БУЛСАР, както и Джон Кьойдман, основател на CITRO - Морска спасителна организация в Кюрасао, са допринесли изключително за морската безопасност и еднакво заслужават това най-високо отличие на Международната морска спасителна федерация IMRF. Наградата на капитан Герчев от негово име прие капитан Тома Томов. В своя благодарствен адрес капитан Герчев заяви:
„Преди всичко искам да изразя своята дълбока благодарност за това, че ме отличихте с тази престижна награда. Използвам този висок форум, за да изразя моята лична благодарност и към всички, с които съвместно участвахме в спасителните операции по време на професионалния ми живот, в името на човешките добродетели.
Аз наричам "ангели на милосърдието" онези хора, които се опитват да спасят събратята си в беда, рискуват своя собствен живот, във времена, когато човешката алчност и безотговорност преобладават над алтруизма, а моретата не прощават нито един пропуск или небрежност. Тези милосърдни ангели са светлината, която ме вдъхновява с увереност, че доброто дело, на което всички служим, ще продължи вечно."
Капитан Герчев, на 82 години, е единственият българин, номиниран за наградата на IMRF за цялостен принос, а от днес – и единственият й носител българин.
Наричат кап. Герчев „Морският Дон Кихот, който се бори с истински бедствия, но и с вятърни мелници – бюрокрация и чиновници, в най-трудния и тежък мъжки занаят. И който няма своя Санчо Панса и сам носи доспехите си".
Роден в Бургас, едва 14-годишен той завършва централната морска школа на ДОСО. Възпитаник е на Висшето военноморско училище във Варна. Офицер е от първия ешелон командири на брегови постове на ВМС. Уволнен е от военния флот по политически причини.
Той е създател и ръководител на доброволческата организация БУЛСАР, нещатен консултант на Националната следствена служба при заплетени морски казуси и сега, въпреки напредналите години и след няколко сърдечни операции, продължава да участва лично или с консултации в спасителни акции.
Участвал е в десетки критични и сложни ситуации без предизвестен край, като е допринесъл за спасяването на над 250 живота. Затова често повтаря, че спасителят по море не е като спасителя на плажа в ролята на герой от летните репортажи. Морското спасяване е колективна работа, часовников механизъм, в който, ако едно болтче не заработи, всичко пропада, а само действията със сърце и душа дават успех.
"Когато отивате на такава операция, трябва да тръгнете с мисълта, че брат ви е там, дъщеря ви е там, баща ви е там и бедстват. Нямате ли такъв хъс, няма надежда", казва той на своите момчета – доброволци.
Всички знаят, че има чепат характер и е твърд, когато отстоява принципи, дисциплина и професионализъм. Но капитанът носи голямо и меко сърце, а малцина знаят, че пише поезия.
Капитан Никифор Герчев беше отличен миналата година с ордена "Рицар на Ордена на Финландския лъв". Носител е на златен, сребърен орден, на наградата на фондация "Паница" за Гражданска доблест и още много отличия.
Наградата на IMRF е блестящата перла в огърлицата от награди на капитан Герчев, защото това е оценката на света за цялостния му принос към морското спасяване.
Награждаван и оценен в чужбина, в България той е отхвърлян, обиждан, унижаван и заплашван, заради неизменно принципните си позиции.
За жалост България не се гордее със своите герои!
