Френският президент Еманюел Макрон откри в неделя международния Форум за мира в Париж, на който се събраха десетки световни лидери, предаде Франс прес.
„Историята несъмнено ще съхрани спомена за 84 държавни и правителствени лидери, които се събраха, макар до вчера да представляваха воюващи страни, които се събраха в мир под Триумфалната арка“, каза Макрон в кратко приветствено слово. „Но онова, което остава несигурно в бъдеще, е начинът, по който ще бъде интерпретиран този спомен.
Еманюел Макрон открива Форума за мира. Снимка: от тв екрана
Ще бъде ли той бляскав символ за траен мир между държавите, или напротив – фотография на последния миг на единство преди светът да затъне в нов хаос? Това зависи само от нас“, продължи френският президент. Светът в който живеем, е атакуван от кризи, които дестабилизират нашите общества. Парижкият Форум за мир има призвание всяка година да ни събира всички, за да предприемаме конкретни действия, за да може усилията за мир да напредват по малко всяка година, каза Макрон.
Германската канцлерка Ангела Меркел заяви днес, че европейският проект за мир, възникнал след 1945 г., е застрашен от възхода на национализма и популизма, предаде Франс прес.
„Виждаме добре, че международното сътрудничество, мирното равновесие между интересите на едните и другите, и дори европейският проект за мир отново са поставени под въпрос“, каза Меркел при откриването на Форума за мира в Париж. „Мирът, който имаме днес и който понякога ни изглежда гарантиран, съвсем не е гарантиран и ние трябва да се борим за него“, продължи канцлерката.
Намеквайки за политиката на президента Доналд Тръмп „Америка на първо място“ и за скептичното му отношение към многостранното сътрудничество, Меркел предупреди, че „липсата на комуникация и нежеланието за компромис“ могат да имат пагубни последици, предаде Асошиейтед прес.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди днес, че трябва да се избегне геополитическо развитие на събитията, подобно на това, довело до Първата световна война и на това през 30-те години на миналия век, предаде Франс прес.
„Много елементи днес ми изглеждат подобни на началото на 20-ти век и на 30-те години на миналия век, което ме кара да се опасявам от невидим развой на събитията“, заяви Гутериш на откриването на Форума за мира в Париж, организиран за стогодишнината от края на Първата световна война.
Генералният секретар на ООН даде за пример търговските конфликти, все по-поляризираната политика и провала в борбата с неравенството, изваден на показ от финансовата криза през 2008 година. Той изрази особени опасения от кризата на доверие към Европейския съюз и определи блока, изграден върху пепелищата на Втората световна война, като проект, който е прекалено важен, за да се провали, предаде Асошиейтед прес.
Човечеството все пак е усвоило урока: през 2008 г. икономическата депресия беше избегната благодарение на безпрецедентен арсенал от бюджетни и финансови мерки, което позволи да бъде спасена финансовата система, отбеляза Гутериш, цитиран от ТАСС. Той обаче посочи, че кризата е намалила стабилността на средните класи в развитите страни, което се отразява на резултатите от изборите през последните години, довели на власт популистки и изолационистки сили. „Реваншът на политиката над макроикономическия рационализъм отразява дестабилизацията на средните класи, блокирането на възможностите за издигане в социалната йерархия, стагнацията на заплатите, нарастването на неравенството и възмущението на народите от предателството на елитите“, заяви генералният секретар.
Гутериш призна, че ООН има проблеми, но подчерта, че организацията играе важна роля в предотвратяването на световна война през последните 73 години, отбелязва АП. Той предупреди, че „отслабва духа на компромиса, на който се основават демокрациите и се засилва безразличието към общите правила“,
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който е изразявал презрение към многостранните организации, не присъства на форума.
Руският президент Владимир Путин съобщи пред журналисти в Париж, че е разговарял с американския си колега Доналд Тръмп в Париж на работния обяд в Елисейския дворец, предадоха Ройтерс и ТАСС.
Руският президент определи разговора като добър, отбелязва Ройтерс.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че двамата лидери не са имали възможност да водят обстоен диалог, а са се поздравили „на крак“ на обяда. След работния обяд Тръмп е напуснал Елисейския дворец, а Путин е отишъл на Международния форум за мира, посочи Песков. Той добави, че двамата световни лидери са си пожелали „до нови срещи“.
Руският президент е разговарял с израелския премиер Бенямин Нетаняху, съобщи Песков, цитиран от Ройтерс. Това беше първата среща между двамата лидери след като Израел свали руски разузнавателен самолет при въздушно нападение над Сирия.
По-рано Путин заяви в интервю за руски медии, че Москва иска да поднови пълноценния диалог със САЩ за ключовия Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег, съобщава Ройтерс. Миналия месец президентът Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон ще се изтегли от ключовия договор от епохата на Студената война, заявявайки, че Москва го нарушава. В отговор Русия предупреди, че ще предприеме ответни мерки.
Президентът Румен Радев е разговарял с президента на САЩ Доналд Тръмп на събирането на държавните и правителствени лидери в музея „Орсе“ в Париж вчера вечерта.
Винаги, когато има такива срещи, говорим и с президента Тръмп, каза Радев във френската столица, където днес ще участва в церемонията за стогодишнината от края на Първата световна война и в Парижкия форум за мир. САЩ са наш стратегически партньор и отношенията са много важни във всички аспекти – от сигурността, през икономическото сътрудничество, образованието, науката, посочи държавният глава.
Вчера Радев е разговарял с други присъстващи лидери от различни държави.
Проекта за изграждане на Международен институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа представи днес президентът Румен Радев на Парижкия форум за мир. Той участва във френската столица в церемонията за отбелязване на стогодишнината края на Първата световна война и във форума, събрали десетки лидери от цял свят.
Държавният глава очерта известната вече в България инициатива за Института, който по думите му ще работи да има по-равномерно разпределение на научния потенциал в Европа, да предоставя възможности на младите хора от Югоизточна Европа за включване в екипи за научни изследвания на Балканите. Затова и този институт е важен като пример за научна свързаност, за научна кохезия, в който на тези млади хора да се дава перспектива да работят с учени от цял свят, обясни президентът Радев пред медиите. По думите му, също така той ще намали значително и „изтичането на мозъци“ от нашите страни. За Радев е важен самият факт, че обединяването на вече десет балкански държави около проекта показва, че регионът излиза от негативното наследство от миналото. Философията, че можем да постигаме определени цели само със сътрудничество, вече става част от регионалната политическа култура, посочи държавният глава.
По думите му България има значителен принос за развитието на идеята, не само като двигател и страна, прилагаща европейските политики по отношение на Западните Балкани, но специално за този научен проект нашите учени работят от доста години и са водеща сила. Радев отбеляза, че през януари т.г. в България се състоя първата среща на направляващия комитет за създаването на Института от всички участващи в концепцията балкански държави, който държавният глава е приел в президентската институция. Там е била обсъдена и идеята да има меморандум за разбирателство, който да бъде подписан от премиерите на тези държави.
Дали бъдещият институт може да бъде изграден в България, по думите на президента, ще бъде решено от всички участващи в проекта държави. Думата ще има и Европейската комисия, защото основните средства се очаква да бъдат от нея. Президентът Радев посочи, че ЕК вече е готова да финансира първия етап – проучването за целесъобразността на проекта. По думите му България има всички предпоставки именно на нейна територия да се разгърне този Институт с научно-приложен център, защото страната е пълноправен член на ЦЕРН. Освен това страната ни е готова да предостави много благоприятни условия – и като инфраструктура, и като наличен научен потенциал, и като възможности за опериране на този център, отбеляза Радев. Президентът поясни, че проектът не е просто „за правене на някаква наука“, за изследвания в областта на инженерната физика, на ядрената физика, а институт, който със своя център ще допринесе за лекуване на такива онкологични заболявания, каквито в България не могат да бъдат третирани в момента. Ако направим това, ефектът ще бъде огромен, коментира Румен Радев.
Държавният глава напомни днес на участниците в Парижкия форум за мир, че Първата световна война започна именно на Балканите преди повече от век. Затова трябва да се работи така, че регионът, който продължава да ражда противопоставяне, да се стабилизира във всички възможни направления. Според президента Радев е необходимо изграждането на взаимосвързана и стабилна международна среда за сигурност, в която да имаме по-голяма свързаност – не само солидарност и кохезия в традиционните области като инфраструктурата, селското стопанство, транспорта, комуникациите и енергетиката. Европа ще продължава да бъде разделена и това разделение да се задълбочава, ако не изградим свързаност в много важни аспекти като науката, технологиите и образованието. В това Югоизточна Европа изостава значително и колкото и да работим в другите области на кохезия и солидарност, ако не преодолеем тази празнина между Източна и Западна Европа, няма как да бъдем равноправни членове на ЕС, заяви президентът Радев и добави, че без тези условия няма как да имаме и реална перспектива за членство на останалите страни от Западните Балкани.
БТА
