Експанзията в Централна и Южна Америка на хора, генетично свързани с културата Кловис, една от най-ранните в Северна Америка, настъпила преди поне 11,000 години, завършва с мистериозното изчезване на нейните членове около 2000 години по-късно, заради масивно преселване на населението и в двата подконтинента, твърди научно изследване, цитирано от портала Science Live.

Проучването, публикувано в списание Cell, се основава на генетичния анализ на 49 човешки останки на 11 000 години, намерени в археологическите обекти в Белиз, Бразилия, Перу, Чили и Аржентина.

По този начин са събрани безпрецедентни генетични доказателства относно демографската експанзия в Централна и Южна Америка. Предишни изследвания по този въпрос са изследвали човешки останки на по-малко от 1000 години.

Генетичното разминаване между съвременния човек и неговите предци от Сибир и Източна Азия, датира от почти 25 000 години. Групата на жителите на по-късната Америка се разклонява с времето в различни популации, разпространени в обширни територии на континента.

Една такава група, принадлежаща към културата Кловис - известна с използването на остри инструменти от камък – се разпространява в Северна Америка преди около 13 000 години. Новото изследване открива доказателства, че тази група се е разпространила в Централна и Южна Америка, но след това е изчезнала преди около 9 000 години.

След толкова много време, съвременните жители на някои от тези огромни региони на новия континент имат много близка генетична приемственост по отношение на своите предци преди хилядолетия. Учените все още не са могли да обяснят как и защо е настъпила тази замяна на населението. Те посочват, че за да се отговори на тези въпроси, ще е необходимо да се анализират човешките останки на възраст над 11 000 години и се надяват да постигнат това при бъдещи разследвания.

Проучването показва пряка генетична връзка между древните жители на островите от Канала (Калифорния, САЩ) и на населението, обитавало района на Андите в Южно Перу, преди около 4200 години. Учените изключват възможността част от първата група да е мигрирала на юг, но заключават, че и двете популации имат общи предци, които са се установили в тези два различни региона.