Американските санкции тласнаха в различни посоки цените на петрола и стойността на рублата, давайки на Русия скъп нефт и девалвираща валута – комбинация, която способства развитието на икономиката й, пише авторитетното американско издание The Wall Street Journal. Агенция "Фокус" предава материала без редакторска намеса.

Цените на петрола, главният експортен продукт на Русия, се увеличиха с близо 14% от средата на август. Основната причина за това е възобновяването на американските санкции срещу Иран, ограничаващи износа на нефт от тази страна. В същото време рублата падна с 15% от април, когато Вашингтон въведе санкции в отговор на предполагаемата руска намеса в изборите на САЩ и другите видове агресия. По този начин, цената на нефта в долари става още по-голяма, когато се преведе обратно в по-слабата рубла.

В последно време петрола и руската валута отново тръгнаха в обратни посоки, когато цената и на суровината, и на долара падна. Но в течение на няколко месеца руската икономика излезе на печалба, след като падащата рубла напълни държавната хазна и бе регистрирано рязко увеличение на доходите на енергийните гиганти в страната. През тази година акциите на руските производители на нефт „Роснефт" и „Лукойл" поскъпнаха съответно с 56% и 39%, задминавайки ловко западните си конкуренти.

„Високите цени на петрола и слабата рубла са много по-изгодни за Русия, защото от гледна точка на бюджета това е двоен плюс", смята Виктор Шабо, управляващ отдела за дълговите задължения на развиващите се пазари към компанията „Абърдийн Стандарт Инвестмънтс".

Развиващите се пазари обикновено понасят удар в резултат от увеличаването на стойността на американския долар и на лихвените проценти, както и от безпокойството, свързано с търговията и вътрешнополитическите проблеми в отделните страни, например, в Турция. Рублата обаче получи допълнителна тежест в резултат от американските санкции.

През август рублата загуби още повече от стойността си, след като Вашингтон наложи нови санкции по отношение на Русия във връзка с предполагаемото използване на неврно-паралитично вещество във Великобритания и заплаши да ги разшири с втори кръг ограничителни мерки след 90 дни, в случай, че Русия не изпълни списъка от три изисквания, в това число и прекратяване на използването на химическо и биологическо оръжие.

Рискът за САЩ е в това, че санкциите не оказват планираното въздействие, отчитайки последствията от комбинацията между слабата рубла и високите цени на петрола.

В края на миналата година един барел нефт носеше на руските продавачи повече от 3835 рубли при обръщането от долари, в които се търгува суровината. Сега всеки един барел носи по 5262 рубли, т.е. с почти 40% повече.

Компанията „Роснефт", най-големият производител на петрол в света, е една от страните, които получава изгода при дадените обстоятелства. Тя съобщи, че е увеличила доходите си с близо 50% преди изчисляването на операционните приходи, данъците, износа и амортизацията за второто тримесечие в сравнение с предходното.

Санкциите също така помагат на страната да понижи нивото на външния си дълг, в момент, когато той нараства за правителствата и компаниите, сочат данните на „Сосиете Женерал". Това се случва, както заради падането на рублата, което не позволява на емитентите да приемат дълга в долари, така и заради опасенията, че САЩ ще въведат санкции на търговията с доларови дългове на Русия.

Частният и държавният дълг на Русия, принадлежащ на чуждестранни инвеститори, намалява от 2016 година, достигайки до 32% от брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на тази година, отново по данни на „Сосиете Женерал". Едновременно с това, печалбата по текущите сметки на Русия, показател за нейните операции с останали свят, е нараснал до 18,3 милиарда долара през март в сравнение с 14,6 милиарда в предходното тримесечие.

„Русия се адаптира впечатляващо към понижаването на цените на нефта и санкциите", се казва в комюнике до клиентите на анализаторската къща „КредитСайтс". „Суверенният дълг остава на разумно ниско ниво, а обемът на външните задължения намаля значително".

Без съмнение, годините на санкции нанесоха удар по руската икономика. Множеството западни ограничителни мерки по отношение на Русия, след като Владимир Путин взе решение да анексира Крим през 2014 година, доведоха до двойно понижаване на стойността на рублата и съкращаване на обема на инвестициите в енергийния сектор.

В последно време пострадаха и руските пазари. От началото на т.г. доходността на доларовите държавни облигации на САЩ се увеличи до 4,36% от 3,28%. Руският индекс на акции ММВБ през същия период намаля с 12%, независимо от отслабването на рублата, което направи износа по-печеливш.

Слабата валута допринася и за инфлацията, която, по прогнозите на Централната банка, ще нарасне до 5,5% към края на следващата година, което е много повече от установената рамка 4%.