В Германия десните популисти изпреварват най-старата партия - социалдемократите. Разумните хора трябва сега да покажат сила - да защитят демократичните ценности

Първо да кажем това: десните популисти от "Алтернатива за Германия" (АзГ) нямат никакво, абсолютно никакво решение на проблемите в страната. Тяхното заклинание звучи така: виновни за всичко са бежанците. Те гледат безучастно, когато на техните митинги се вдигат ръце за хитлеристки поздрави, и мълчат, когато някой напада еврейски ресторанти. Други теми, като жилищният проблем или социалната политика, изобщо не ги интересуват.

Но в най-новото социологическо проучване те - за първи път - изпреварват Социалдемократическата партия, която се гордее с това, че е най-старата германска партия. И това е само моментна снимка на един процес, който съвсем не е приключил. В източногерманските провинции АзГ дори вече е първа политическа сила, сочат други изследвания.

И все пак: 82 процента от анкетираните не са изразили подкрепа за "Алтернатива да Германия". А един поглед към други страни в Европа дори показва, че в Германия проблемът не е чак толкова сериозен. В Италия популистите са във властта, а в Унгария и Полша управляват националисти. Във Вашингтон пък се разпорежда един Доналд Тръмп.

Всички избиратели на АзГ са десни екстремисти?

18 процента от анкетираните биха дали гласа си на "Алтернатива за Германия". Тоест за една недемократична и ксенофобска партия, изпълнена с неприязън и лишена от всякаква емпатия спрямо малцинствата. А и партия, която поставя под съмнение разделението на властите. Дали обаче тези 18 процента са все хора, които мислят и действат по този начин?

По-скоро не. Това, че в Кемниц хиляди граждани се присъединиха към един поход, в чийто челни редици видяхме демонстранти, възхваляващи Адолф Хитлер и призоваващи към щурм срещу държавата, е достатъчно лошо. Но поведението им същевременно е и знак, че хората не виждат друго място, на което биха могли да излеят своя гняв. При това съвсем не става въпрос само за мигрантите и трудното съжителство с тях, макар че това също е част от проблема. Тук става въпрос за много повече - за уважение, за респект и за чувството, че не ги вземат насериозно, когато в един все по-несигурен свят растат страховете на хората.

Доста дълго време вече партиите пренебрегват сериозни теми като жилищната криза и социалното неравенство. Историята показва, че - без значение къде - в такава една среда от общественото недоволство винаги са се възползвали онези, които дават лесни отговори и подстрекават хората. В следвоенна Германия, първоначално само в западната ѝ част, това беше по-различно. Пречистени от ужасните престъпления на нацистите, голямото мнозинство германци бяха решени да търсят баланса и въздържанието, а не поляризиращите дебати. Днес това е по-различно. Гневът и раздразнението се усещат навсякъде - на улицата, в градовете.

Демократите трябва да се опомнят

Принос за това имат също и старите, утвърдени партии. В продължение на месеци те не могат да постигнат съгласие каква миграционна политика да водят и не искат да кажат, че отдавна в правителството има постигнат консенсус за това, че принципно границите на Европа трябва да бъдат държани затворени. Да, разбираме също и това, че в случая става въпрос и за политически сметки между канцлерката и нейните критици в собствените редици, и най-вече в баварския ХСС. А пък ние, медиите, не успяваме да уловим в обективите си и да разберем мотивите на онези избиратели, които гласуват за АзГ, но не са непременно десни екстремисти.

Сега имаме нужда от това - обществото да се научи отново да говори. Инициативата сега трябва да поемат разумните хора във всички утвърдени партии - а такива има много, те трябва да поведат парада в защита на демократичните ценности. А медиите трябва да си припомнят добрия стар принцип: да информират. А не да се поставят в услуга на някаква кауза - независимо дали тя е добра или не чак толкова добра.