„Идеята за бъдещето, което да се различава от настоящето, е толкова недопустима за нашия традиционен обзор на мисълта и поведението, че ние в крайна сметка всячески се съпротивляваме на всяка възможност за неговото осъществяване”.
(Джон Мейнърд Кейнс)
АТР- НОВАТА ЗОНА НА РЪСТ НА СВЕТОВНИЯ ПАЗАР
Световната икономика се разделя на два проекта: западен и източен. Финансовите активи (правата на търсенето) са изведени в транснационалната юрисдикция, а капиталните активи (обектите на търсенето) остават в зоната на националното регулиране. Санкциите прекъснаха достъпа до западните инвестиции в източната зона. Капиталът се оказва блокиран на фондовата борса, а глобалният ръст е блокиран. Икономическият дисбаланс прерасна в политическа криза и доведе до изостряне на международните отношения. Търси се нова идентичност, легитимираща стопанския механизъм отвъд границите на националните държави. Финансовата глобализация (западния проект) изисква единен стандарт за вземане на решение, промишлената (източния проект) изисква съчленяване на разнородни интереси на основата на междудържавните договорености. Общото между тях е по-малко, отколкото между капитализма и социализма…
ГЛОБАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ
Преди 8 ноември 2016 протекционизмът се смяташе за световно зло. По скалата на западните оценки той стоеше над политическата диктатура и тоталитаризма (Чили, Саудитска Арабия). „Икономическият национализъм” се признаваше за основно препятствие на пътя на ръста на глобалния пазар. Победата на Доналд Тръмп на президентските избори под антиглобалистките лозунги за възраждането на промишленото величие на Америка разби всичко изградено. Ясният и разбираем свят рухна, а черното стана бяло.
Неочаквано се изясни, че протекционизмът в икономиката става движеща сила във външната политика на САЩ. Изясни се, че по различен начин виждат своето бъдещее не само развиващите се и развити страни (Изтокът и Запада). Разногласия се надигат и в самия Запад. Както заяви новият министър-председател на Великобритания Тереза Мей веднага след референдума за Брекзит, Лондон ще решава всички въпроси изхождайки от своите национални интереси, без да взема предвид общоевропейските удобства.
Протекционистката маневра на САЩ и Англия стана неочаквана единствено за страничните наблюдатели. Първите признаци за глобалната смяна на вектора на развитие на световната икономика започнаха да се забелязват още през 2000 г.
Дотогава делът на 16-те водещи икономики на света (страните от Г-7, Австралия, Дания, Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и Швейцария) в световното БВП се снижаваше постепенно, но след това буквално рухна. За 30-те години преди 2000 г. то се спусна от 76% до 71%, а през следващите 13 години падна до 52%. Ръстът на световната икономика през XXI век се определя изключително от динамиката на развиващите се пазари.
Това явление получи названието „преход на богатствата от Запад на Изток”. Експертите поставят ударение на два фактора, които способстват това преминаване.
Първият са демографията и евтината работна ръка, обусловили азиатския промишлен бум, ръста на благосъстоянието на населението и равнището на потребление. През 1980 г. делът на страните от Европа, САЩ, Япония, Австралия и Нова Зеландия в общото световно население е 24%, докато през 2009 – 18%, докато към 2025 г. според прогнозите трябва да се спусне до 16% (това без да се вземе предвид решението на Китай за второто дете в семейството). По равнище на вътрешно потребление развиващите се пазари през 2010 г. (за първи път в съвременната история) задминаха САЩ и разстоянието продължава да нараства.
Вторият е резкият ръст на цените на суровините (преди всичко на въглеводородите), способстващ подема на ресурсните страни (Иран и Русия). В течение на 100-те години предшестващи ръста, който също започна в началото на новото хилядолетие, цените на суровините се снижаваха средно с по 0,7% годишно. През 1999 цената на петрола бе 14-15 долара на барел, а през 2008 г. достигна до 135. Растът способства извеждането на трудоемкото и вредно производство от развитите страни в Югоизточна Азия (предимно в Китай), поела върху себе си основната издръжка на поскъпването. Днес развитите страни изразходват за енергия 8-10% от своя БВП, а развиващите се 20-25%.