Генна терапия на базата на трансплантация на кожа, насочена към борба с пристрастяването към кокаин и блокиране спомените от морфин или хероин, може да стане реалност, ако учените надминат експериментите с мишки и тези иновативни методи станат приложими и за хората.
Въпреки че процедурите се нуждаят от още научни изследвания и развитие, те биха могли да представляват първите признаци на ефективна надежда да се сложи край на страданието, което продължава да отнема живота на хиляди хора.
Кокаиновото пристрастяване е едно от най-трудните за лечение и рядко е успешно. При отсъствието на лекарства, които могат да изкоренят тази зависимост, пациентите често изпадат в криза, дори и след дълги периоди на въздържание. Също така не съществуват ефективни методи за лечение на случаите на предозиране с кокаин.
Това, което предлагат сега учени от Университета в Чикаго (САЩ), е да модифицират стволовите клетки на епидермиса, като поставят в тях бутирилхолинетеразата, ензим, който разгражда кокаина в организма и не му позволява да достигне центровете за награда в мозъка. Изследователите предлагат да се използват определени мутирали форми, чиято ефективност надвишава хиляди пъти оригинала.
Изследването на тези учени, публикувано в списание Nature Biomedical Engineering, описва експеримент с мишки, в чийто геном на стволови клетки на кожата те добавят гена бутирилхолинестераза, мутирал чрез CRISPR-Cas9 инструмент. Трансплантатът е ефективен при предозиране и защитава животните, които спират да показват интерес към кокаина. Трансплантираните клетки осигуряват постоянна концентрация на ензим в кръвта на гризачите, достатъчно висока, за да се намали концентрацията на кокаин в тялото и да се неутрализира ефектът му.
През юни тази година, учени от Университета в Бат (Великобритания), оповестиха механизъм, който потенциално може да се сложи край на рецидива при наркомани, които консумират опиати, които в повечето случаи се появяват през първата година след рехабилитацията
Те използвали мишки и плъхове, дрогирани с морфин, като добавят metilicaconitina (MLA), който служи като блокер на невротрансмитера ацетилхолин в мозъка, който участва в процесите на паметта. Учените установили, че MLA блокира рецидива при животните.
Учените считат, че все още е необходимо допълнително проучване на мозъчните механизми, участващи в рецидива, но откритието "дава възможност за изкореняване на дългосрочните спомени, свързани с дрогата, които стоят зад пристрастяването и апетита за рецидив. "
