Новата вълна на кризата може да връхлети световната икономика още след година. В крайна сметка все повече икономисти са на мнение, че светът се движи към поредната катастрофа. Кое заставя специалистите да предупреждават света за опасностите, в какво може да се изрази тази криза и готова ли е Русия към такова развитие на събитията.

Случващите се в последно време изменения по света карат експертите да очакват нова глобална криза, при това в близко време“.

„Ситуацията в глобалното стопанство се променя буквално пред очите ни. Ако в началото на годината имаше маса победоносни прогнози, че световният ръст се ускорява, че за разлика от миналата година е синхронен, че темповете на международната търговия изпреварват темповете на ръст на глобалния БВП, то сега ситуацията е различна. Световният икономически ръст стана асинхронен, защото, освен САЩ, всички останали водещи икономики се забавят – и еврозоната, и Китай, и Япония“, коментира ръководителя на направление „Финанси и икономика“ на Института за съвременно развитие Никита Маслеников.

На второ място започва да се осъществява риска от търговска война. Между САЩ и Китай се е завъртяла спиралата на взаимните търговски мита. Не изостава и Евросъюза, който в отговор също налага допълнителни мита върху американските стоки. Дори Русия, която е свързана със САЩ само с доста слаби търговски отношения, готви ответни мерки.

Засега все още има надежди, че страните ще достигнат компромис. Но, ако започне пълномащабна търговска война между икономиките на САЩ и Китай, то световната икономика ще загуби около 1,4% ръст“, смята Маслеников. И ако „заразата“ се разпростра и върху Европа, то последствията от това могат да станат още по-лоши. Според оценката на нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман пълномащабната търговска война на САЩ с другите страни ще означава тарифи от около 30-60%, ще доведе до значително съкращаване на търговията, може би със 70%, а световния БВП ще се съкрати, възможно с 2-3%.

„Всичко това приближава към ситуация, която може да тласне глобалното стопанство към нова световна решения още към края на първото полугодие на 2019 г. И това е умерена оценка, която може да се преразгледа, защото рисковете се засилват“, смята икономиста от Института по съвременно развитие.

Кризата я скриха, никъде не е ходила.

Президентът на консултационната компания „Неокон“ Михаил Хазин смята, че световната икономическа криза не е прекратявана, а си тече непрестанно от 2008 г. „Десет години без икономически ръст. Никъде го няма – нито в САЩ, нито в ЕС. Те, разбира се, изобразяват, ръст, но изключително заради това, че са изменили статистическия метод. Те са включили например, интелектуалната собственост в БВП и заради това той расте при тях. А ако се сравнява с методиката от 70-те години, то има икономически спад“, пояснява икономистът своята гледна точка.

„Острата фаза на кризата започна през 2008 г.. Това бе прикрито с емитиране и е така оттогава. До 2014 г. се водеше емитиране на долара, а след това започна и на евро и йени. Сега вече се разбра, че това повече не работи. Европейската централна банка постепенно прекратява емитирането, затова и смятам, че ни чакат още тежки времена“, смята Михаил Хазин.

„Изостряне ще има със сигурност, кога е сложен въпрос. На първо място, ние не знаем кога именно ще прекратят до край емитирането. На второ място не разбираме много какви вътрешни резерви има. Световната финансова система никога не се е намирала в подобна ситуация. Няма опит с който това да се сравни“, пояснява икономистът.

Хазин показва прегряването на пазарите, съотношението между доходност и стойност на компаниите. „Може смело да се каже, че от гледна точка на тези критерии, които бяха преди, сривът на пазара е неизбежен. След срива на пазарите ще рухне механизма за стимулиране на частното търсене. Когато рухне механизма за стимулиране на частното търсене, незабавно ще се открие, че равнището на живот на хората пада рязко. Пълен набор“, рисува безрадостна картина Михаил Хазин. „Всички финансисти на фондовия пазар ми обясниха, че от гледна точка техните методики и оценки още есента на 2016 г. пазарите трябваше да рухнат. Но те незнайно защо не рухнаха. Непонятно защо“, допълва той.

Всичко може да провокира острата фаза на кризата. Освен краха на някой едър финансов играч (по тип Lehman Brothers) или спукан финансов балон (тип ипотечния в САЩ), бомбата може да сработи дори и под формата на природно бедствие. „Например някой вулкан ще изригне, или ще удари някои силно земетресение, или ще се разкрие някаква информация – причините могат да бъдат колкото си поискаш. Откъде ли ще дойде изострянето на ситуацията? Кой знае, а и какво от това? Сега имаме единни пазари, затова, каквото и където и да стане, ще засегне всички.

При това САЩ се надяват за пореден път да спечелят, а не да загубят от тази криза.

„Не изключвам САЩ, с каквото се занимава Тръмп, да се опитат да запазят своите пазари чрез срив на ЕС, Япония, Китай, Индия. Струва ми се , че няма да им се получи“, казва Хазин.

Сорос смята ЕС за слабото звено

За рисковете от нова световна криза говорят също така и чуждестранните икономисти. Наскоро за заплахата от голяма финансова криза заговори известният финансист Джордж Сорос. Според него най-много ще пострада именно Европа – и разбира се, страните с развиващи се пазари. Впрочем, Сорос обича едностранчиво в световните проблеми – той не вижда никакви в САЩ. Затова ЕС има цели три: проблем с бежанците, териториална дезинтеграция (излизането на Великобритания от ЕС и политика на строги икономии, предизвикана от финансовата криза, която „попречи на икономическото развитие на Европа“. И разбира се, Сорос не вярва, че ЕС ще се справи с тях: „Всичко, което можеше да се обърка, се обърка“. Това, че Европа се намира в опасност за съществуването си, вече не е метафора, а сурова реалност“, убеден е той.

Впрочем, именно президентът на САЩ Доналд Тръмп ще породи новата криза. Той унищожава трансатлантическото сътрудничество и излиза от ядрената сделка и Иран, което задължително ще окаже негативно влияние върху икономиката именно на ЕС (но отново не на самите САЩ). Може да се спори за едностранчивия подход на Сорос, когато той показва проблемите в един регион, но прикрива тези в друг, но като цяло самата заплаха за световна криза има право на съществуване.

Трите облака на надигащата се световна икономическа буря

Къде-къде по-обективно показва трите проблемни точки по света директорът на МВФ Кристин Лагард. Тя разказа на Петербургския форум за „три облака“, които ще доведат до „бури“ в световната икономика. Първият „облак“ е просто колосалното количество на държавните дългове в размер на 162 трилиона долара или 225% от световното БВП, които са натрупани от различните страни. „Това е много повече от когато и да е, в това число и след Втората световна война“, заяви Лагард. Това е камък, разбира се, към САЩ, чийто държавен дълг приближава 20 трилиона долара, а също така и към ЕС (почти 18 трилиона), Япония (повече от 11,5 трилиона), Великобритания (повече от 7,5 ) и т.н.

Вторият „облак“ е финансовата крехкост, който при затягане на монетарната политика на САЩ ще доведе до сериозно изтичане на капитал от страните с бързо формиращи се пазари и със средно равнище на доход. Федералният резерв се занимава с това, миналата седмица за пореден път увеличавайки основния лихвен процент.

Третият, най-тъмен „облак“ е „стремежът да се разбие системата, регулираща търговските отношения в течение на последните няколко десетилетия“, което ще „постави кръст върху правилата за движение на капитали, стоки и услуги“.

На всеки десет години избухва криза, времето за такава дойде

Буквално в началото на юни експертите от Световната банка внесоха своята лъжица катран. Макар и през 2018-2019 г. според тях, ситуацията в световната икономика като яло вселява оптимизъм, рецесия може да се случи всеки момент. Те напомнят, че прогнозите за ръста на световната икономика са винаги твърде оптимистични, а предишната световна криза не е била предвидена от никого. Икономистите от другата банка „Ситигруп“ посочиха, че ръстът още не означава отсъствие на рецесията: в кризисната 2008 г. световният ръст е в размер на 1,8%, затова и ако сега световната икономика расте под 2%, то смело може да се говори за рецесия.

Икономистите от Световната банка изхождат от цикличността на икономическите кризи, които се случват на всеки 10 години. За последен път криза има през 2008-2009 г., затова и времето на новата е дошло. Последните пъти кризите се случват през 1975 г., пред 1982-и през 1991 . Кризата през 1974-1975 е първата следвоенна, която започва с енергийната криза от ОПЕК. Енергийната криза бързо премина в икономическа, причини десетки милиони съкратени работни места , снижи реалните доходи на населението. Също толкова бързо се разпространи по целия свят. Наистина, тази криза откри нови възможности за СССР, именно тогава страната можа да започне износа на петрола си на Запад.

През 1982 г. кризата започва през август с фалита на Мексико, което се оказва неспособно да обслужва своя външен дълг, а десетина други страни последваха примеря му. Тази ситуация е провокирана от Федералният резерв на САЩ, който преминава към строга парична политика. Към края на десетилетието САЩ са стават и спасители, сключвайки по плана „Брадли“ сделки с длъжниците за реструктуриране на дълга. Кризата приключва и всички тези страни се оказват в още по-голяма зависимост от Вашингтон, който може да ги върти като марионетки.

И разбира се, валутната криза, която връхлита СССР през 1991 г. Валутните резерви в страната приключват, никой не дава от чужбина кредити в долари, добивът на петрол започва да пада, по същество няма с какво да се платят съществуващите дългове. Като следствие спад на вноса, срив на икономиката и развала на страната.

При това нобеловият лауреат Пол Кругман сравнява настоящата ситуация с Азиатската криза от 1997-1998 г., след която последва фалита на Русия. И този път, според него, на първо място ще пострадат развиващите се страни. Всичко е много просто: валутите им продължават да отслабват, в някакъв момент дълговете на компаниите им ще станат непосилни и те ще завлекат на дъното цялата икономика на страната.

Готова ли е Русия за нова криза?

Що се отнася до готовността на Русия, то Михаил Хазин смята, че руските власти ще реагират според ситуацията. Според него и натрупаните резерви на Русия и двойното намаляване на вложенията в съкровищни облигации на САЩ говорят съвсем за други неща, различни от подготовката за трудни времена.

„Натрупването на резервите на Русия се прави за поддържането на ликвидността на световната доларова система, което Кристин Лагард за пореден път обясни на Санктпетербургския икономически форум. Неявно, разбира се, но според мен напълно убедително. И дори снижаването на руските вложения в държавни облигации на САЩ не означава нищо. Каква е разликата, ако превеждаме тези средства от долари в евро, нали еврото е дъщерна валута на долара“, смята икономистът.

Лагард на форума похвали Русия за осъществяването на един от най-добрите планове в областта на макроикономиката. „Има специален спестовен фонд за черни дни, плаващ валутен курс, инфлационно таргетиране, а също укрепване и санация на банковата система“, заяви тя.

Впрочем Никита Маслеников се отнася с разбиране към нарастването на международните резерви на Централната банка на Русия, която купува валута в интерес на Министерството на финансите. „Тя купува все по-големи количества – по 19 милиарда рубли на денонощие. Това са сериозни обеми. Но възниква въпросът: защо ни е всичко това? Отговорът ми е понятен. Стремим се колкото се може по-бързо да постигнем норматива на напълване на Фонда за национално благосъстояние до 7% от БВП, след което всички други средства отвъд този праг можем да ги харчим за вътрешни нужди, за инвестиции, за изпълняване на майските укази и така нататък“, смята икономистът.

„Нашите Централна банка и Министерство на финансите разбират рисковете на световната рецесия. За да не бъдем изненадани от ситуацията, ние увеличаваме международните си резерви. Това е предпазна възглавница, която може да се изразходва при нужда за антикризисни мерки. За да увеличим международните резерви, ние вървим към отслабване на курса на рублата, което позволява да подкрепяме нашите износители, при това не само петролно-газовите, но и на аграрна продукция, въоръжение, софтуер (миналата година той е продаден за осем милиарда зад границата и т.н.“, казва Маслеников.

Вицепремиерът и министър на финансите Антон Силуанов призна, че без бюджетни правила, „ако не отделяхме в касичката, то щяхме да имаме курс малко по-висок от 50 рубли за долар“.

Но Русия попълва Фонда за национално благосъстояние: това ще осигури стабилен курс и ще създаде предсказуеми условия за руския бизнес. Ако не отслабваха курса на рублата, то „нашето селско стопанство и редица отрасли щяха да се чувстват съвсем по различен начин“. „И в тези условия на нашия пазар щеше да потекат вносни стоки, конкурентоспособността на нашия отрасъл щеше да се съкрати рязко и тогава каква предсказуемост щеше да има бизнесът ни?“, отбеляза Силуанов.

Директорът на централната банка Елвира Набиулина също защитава златно-валутните резерви на страната, които някои депутати призовават да бъдат насочени за решение на вътрешните задачи за социално-икономическото развитие.

„Златно-валутните резерви са нужни, за да защитим нашата икономика от външни рискове, да осигурим вноса и защото той се плаща с друга валута, трябва да запазим златно-валутните резерви в резервни валути“, смята Набиулина. Златно-валутните резерви са достигнали 461 милиарда долара. Обемът на ФНБ за 1 юни 2018 г. е почти четири трилиона рубли или близо 63 милиарда долара.