Отказът на Вашингтон от Транстихоокеанското патрньорство и боксуването на трансатлантическото партньорство означават, че предишния план на американския елит за организиране на нов кръг на глобализацията с изтласкване на Китай, Русия и Индия се провали. И това рязко повиши световното значение на „Един пояс – един път“, на който, разбираемо е, САЩ изобщо не се радват.
Посланикът на САЩ в Китай Макс Бокус отбеляза, че преди Доналд Тръмп да бъде избран за президент на САЩ, можеше и да се очаква, че Транстихоокеанското партньорство на Вашингтон – търговски алианс на 12 страни – би могло да стане противовес на растящата мощ на Китай. Но Тръмп изведе САЩ от този алианс още на следващия ден след встъпването си в длъжност. И въпреки, че в алианса и до сега влизат Австралия и Япония, без подкрепата на Вашингтон това партньорство ще играе незначителна роля, дори ако продължи да съществува.
Излиза, че САЩ сами са виновни за проблемите си заради собствената си непоследователна политика?
Работата тук даже не е политическите маневри. Всичко е много по-сериозно. САЩ отстъпват лидерството си и в икономиката, и в политиката, и в технологиите, по-нататък навсякъде … Освен военната сфера и емисиите на долара. Те имат 12 авионосни групировки. И това е сила, даже ако част от тях се намира някъде на ремонт. За КНР базите в Южно-Китайско море са демонстрация. Демонстрация на това, че Америка повече не е господар на света. Това е демонстрация за всички страни от Югоизточна Азия преди всичко …
Имат ли военните бази отношение към инициативата „Един пояс – един път“?
Присъствието на Китай на архипелага Спратли е част от тази инициатива. Но даже, ако “Един пояс – един път“ изобщо го нямаше, островите Спратли все едно биха станали китайски. Защото главното е да се покаже кой е господарят в света. Въпросът се изостря през цялото време. Сега той звучи така: „А господари ли са тук САЩ?“ и китайците показват, че в регионите, важни за КНР, американците повече не са господари. Там, където Китай разрешава на САЩ да доминират – моля, можете да правите каквото искате … А в нашите крайбрежни морета – не. Между другото, китайските аналитици напълно сериозно анализират възможен военен сблъсък между САЩ и КНР в Южно-Китайско море през 2020-2021 години … Малко хора знаят за това …
Получава се, че САЩ повече ги е грижа не толкова за китайските бази, колкото за собствените им?
Именно така. Известният икономист Лари Самърс каза веднъж: „Ако някога Америка се лиши от военните си бази, сутринта ще се събуди банкрутирала“. От тук и всички „загрижености“ на Помпео и другите гръмки заявления на САЩ по повод на Южно-Китайско море.
