В Германия не съм щастлива

Те са принудени да изоставят децата си и възрастните си родители, за да отидат да работят в чужбина: хиляди полякини се трудят в Западна Европа до изнемога. Не печелят добри пари,

но много от тях нямат друг избор.

 

 

 

 

 

"Майка ми отиде в чужбина, когато бях на 13 години. Всъщност трябваше да остане само няколко месеца в Германия, защото не печелеше добре. Даже нямаше пари за нови дрехи. Но и днес все още е в Германия. Мъчно ми е за нея", пише 18-годишният Томек. Полският интернет е пълен с подобни истории на деца, които се чувстват изоставени от своите работещи в чужбина родители. В онлайн форуми те разказват за съдбите си и търсят подкрепа.

 

Pflege (Imago/Westend61)

 

Малгожата Гребер е една от полските майки, отишли да работят в чужбина. Преди години тя заминала за Великобритания, но взела със себе си и дъщеря си - защото искала да ѝ спести мъките от раздялата. Като медицинска сестра в Полша печелела 600 евро на месец. А във Великобритания трябвало да взима четири пъти повече. Малгожата обаче бързо започнала да изпитва носталгия. Мъчно ѝ било за останалите роднини и приятелите ѝ. А и във финансово отношение нещата не били така блестящи, както се надявала. "Посредническите агенции примамват с обещания за много пари. Но освен приходите, човек има и много разходи. Затова всеки, който е решил да замине в чужбина, трябва да пресметне много точно разходите за издръжка в съответната страна", казва тя в разговор с ДВ.

 

След две години и половина работа във Великобритания Малгожата Гребер се завърнала в Полша с дъщеря си, където продължила да работи като медицинска сестра. Делникът ѝ обаче бил много тежък. "Детето беше най-важното нещо за мен. Работех постояно на 12 и 24-часови смени. Беше много тежко. И с полската заплата едва изкарвахме месеца", казва тя. Днес Малгожата вече има по-добра работа: тя е назначена към един тригодишен проект в медицинския факултет на университета в Лодз. След като той изтече обаче най-вероятно отново ще ѝ се наложи да работи като медицинска сестра. Малгожата се пита дали със заплатата на медицинска сестра въобще някога ще може да води достоен живот в Полша. И въпреки това няма намерение да емигрира отново. Тя е едно от малкото изключения. Повечето полякини, които работят в чужбина като медицински сестри или болногледачки, не се завръщат в Полша. А малкото, които все пак решат да се върнат, не се хващат на работа в държавни болници. Като Тереза, която заминала за Германия.

 

Медицинските кадри масово бягат

 

В продължение на 15 години Тереза работела в различни болници в западната част на Полша. Когато децата ѝ били на 14 и 15 години, тя започнала да работи в Германия. Изведнъж обаче се оказало, че съпругът ѝ, който работел в Англия, има нова приятелка. А децата ѝ, които останали при баба си, карали тежка пубертетска фаза. Тогава Тереза решила да се върне в Полша.

 

Пристигайки в старата си болница, преживяла шок. Повечето ѝ колеги били заминали за Англия, Германия или Норвегия. "Някои отделения бяха празни. Други пък бяха препълнени и пациентите спяха по коридорите. Бяхме претрупани от работа. Беше унизително - и за пациентите, и за мен", казва тя. Днес Тереза се грижи за един възрастен германец в близост до град Кил. Там тя получава на ръка 1460 евро на месец. На всеки два месеца се връща в Полша, за да зареди батериите, както казва тя самата. "В трудовия ми договор е записано работно време от 40 часа на седмица. На практика обаче трябва да обгрижвам господина денонощно. След два месеца работа се чувствам напълно изтощена", казва Тереза. Тя обаче няма друг избор. "Има достатъчно жени от други страни като Румъния или Украйна, които са съгласни да работят при всякакви условия", казва тя.

 

От присъединяването на Полша към ЕС до днес най-малко 20 000 обучени в Полша медицински сестри са заминали да работят в чужбина. Повечето от тях - като болногледачки. Понастоящем в Полша има 280 000 медицнски сестри, като само 42 000 от тях са на възраст под 40 години. Средната възраст сред медицинските сестри е 51 години. През 2015 година на 1000 жители са се падали по 5,2 медицински сестри и 2,3 лекари. По този показател Полша заема последното място в цяла Европа.

"В Полша няма алтернатива"

 

Нищо чудно, все повече медицински кадри мислят за работа в чужбина: полското здравеопазване страда от хроничнен недостиг на пари. Трудовата миграция обаче има огромен негативен страничен ефект: през 2007 година, само три години след присъединяването на страната към ЕС, в детски приюти или приемни семейста са били настанени 1300 деца, чиито родители са работели в чужбина. Днес в Полша вече говорят за 100 000 полски "евросираци" и все по-често за "европенсионери", чиито деца работят в чужбина.

 

Тереза, която има богат опит от постоянните си пътувания между Полша и Германия, усеща, че и личният ѝ живот е съсипан. Тя вече не може да навакса времето, когато децата ѝ са били тийнейджъри и са имали най-голяма нужда от нея. От предишния ѝ социален живот не е останала и следа. Тя среща приятелите си все по-рядко. Прекъснала е много връзки. "Това не е хубав живот. Имам чувството, че животът е минал покрай мен", споделя тя. Въпреки това 55-годишната жена е принудена да продължи да пътува между Полша и Германия, защото трябва да подпомага финансово възрастните си родители и иска да финансира следването на децата си. В Германия тя не е щастлива. Но няма друг избор. В Полша не съзира алтернатива за себе си.

Станете почитател на Класа