Процесът по приемането на Западните Балкани в ЕС тъпче на едно място. Немскоезични издания предупреждават, че колкото повече се отлага присъединяването им към Общността, толкова по-големи

стават опасностите в региона.

Срещата на върха в София е главна тема в медиите. В немскоезичните издания вниманието на коментаторите е поделено между световнополитическите ѝ аспекти (сделката с Иран и конфронтацията с Доналд Тръмп) и чисто европейската тема за Западните Балкани. По този въпрос почти единодушно цари мнението, че процесът по приемането на шестте балкански кандидати тъпче на място - защото и едната, и другата страна не е готова за това. В същото време настъплението на Русия, Турция, Китай и други сили в региона кара част от немскоезичните издания да предупреждават, че колкото повече се отлага приемането на западнобалканските страни, толкова по-големи стават опасностите в региона.

Един от коментаторите го формулира много точно: ЕС печели време, но губи територия.

Тук Ви предлагаме някои от коментарите в немскоезичните издания от 18-ти май.

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг":

Вярно е: Русия и Китай се интересуват от Западните Балкани, отчасти поради търговски, отчасти поради геостратегически причини. И да, на ЕС това не му харесва. Ето защо Евросъюзът е длъжен да запази влиянието си в този съседски регион. Защото освен всичко друго един от миграционните маршрути от Близкия изток също минава през тези държави. Тоест, нужно е сътрудничество – бежанската криза ясно го показа. Но дали пък това е достатъчна причина шестте държави от Албания до Сърбия в обозримо бъдеще да станат пълноправни членки на ЕС? (...) Последните разширявания на ЕС бяха достатъчно трудни за преглъщане. В много страни-членки на Общността хората се съмняват в интеграцията. Ето защо е правилно, че на срещата на върха в София не беше посочена дата за приемането на западнобалканските държави.

"Нойе Цюрхер Цайтунг":

Политическото влияние на Русия в православните региони на Балканите, както и влиянието на Турция сред мюсюлманите в тези страни наистина се увеличиха през последните години. В лицето на Китай и някои арабски държави на сцената излязоха и нови икономически актьори. Тъкмо тази нова констелация накара лидерите на ЕС да се съберат в София, но същевременно те държат "партньорите" на една ръка разстояние. За да се промени това положение, трябва да настъпят някакви фундаментални геополитически сътресения.

Без особен риск може да се направи следната прогноза: докато няма някаква сериозна руска опасност, която да налага нова политически реалистична оценка, шестте държави от Западните Балкани ще бъдат все така партньори, а не членове на ЕС. (...) Вярно, че държави като Германия, Австрия, Италия или Унгария имат сериозен интерес към региона, който за тях играе и определена икономическа роля като производствен цех. Но за португалците, финландците или французите този производствен цех е прекалено далеч. А испанците пък по принцип се интересуват само от Косово като заплашителен пример за тяхната размирна провинция.

"Зюддойче Цайтунг"

Еманюел Макрон бърка, когато тълкува двете предизвикателства пред ЕС – реформата и разширяването – като алтернатива "или-или". Такава нагласа ще отлага до безкрай процеса на разширяването, стартиран още през памтивека в Солун. Не е нужно кой знае какво, за да бъде продължен многократно одумваният "театър на илюзиите", на чиято сцена кандидатите за членство се преструват, че провеждат реформи, а пък Еврокомисията се преструва, че им вярва. При това с осъдително лекомислие се пренебрегва фактът, че в рамките на този процес всяка печалба на време е загуба на територия.

Та нали ЕС изобщо не е единствената сила с присъствие на Балканите. Русия, Турция и Китай все по-често развяват байрака си, подсигуряват си достъп до пазарите, инвестират в инфраструктура и разширяват политическото си влияние. Разширяването на ЕС на Балканите не е някаква милостиня.

То е геополитическа необходимост, ако Евросъюзът наистина има сериозни намерения за мирното обединение на континента. Защото алтернативната заплаха е възникването на черна дупка между Хърватия и Гърция, която ще поражда непрекъсната нестабилност, намирайки се под влиянието на различни чужди сили и под трайната заплаха от вътрешен разпад. Нищо чудно да има нови войни и нови потоци от бежанци.