Едва ли ще бъде изненада, ако кажем, че сирийската икономика се намира в колапс. Обстоятелствата, които обуславят този факт, са обективни – в страната вече седма година бушува опустошителна война. В началото на 2018 г. беше повече от ясно, че след разгрома над ИДИЛ, конфликтът навлиза в нова фаза. Но това в никакъв случай не означаваше край на бойните действия. Дори напротив, пренареждането на картите в сирийския пъзел включваше именно откриването на нови фронтове.

 В политически план, сирийската власт, а и нейните опоненти, също трябва да преосмислят някои свои позиции. Всичко това се случва на фона все по-засилващо се геополитическо съперничество между световните суперсили в региона на Близкия изток.

Предизвикателствата пред сирийската икономика

Очаквано и без изненади, централно място в мейнстрийм анализите за Сирия заемат военните операции и съперничеството между регионалните и световни сили. Темата за сирийската икономика, не по-малко важна, съвсем резонно остава на заден план. През лятото на 2017 г. Световната банка излезе с доклад, че сирийската икономика се нуждае от минимум 200 милиарда долара, за да се завърне към предвоенното си състояние. Миналия месец в свое изказване сирийският президент Башар Асад удвои тази сума на 400 млрд. долара. Зад политическото говорене за нуждата от пари се крият дълбоките структурни проблеми и деформации в сирийската икономика. 

Тяхното разрешаване би трябвало да е заложено като топ приоритет в икономическите планове на сирийската власт.

В условията на пълномащабна война, сирийската икономика, като всяка друга във военно време, трупа големи количества външен дълг. Разбираемо, основните кредитори на Сирия са нейните военно-политически съюзници – Иран и Русия. По данни на Централното бюро по статистика на Сирия, в рамките на 5 години брутният вътрешен продукт на страната се е сринал със 78% – от 61,7 млрд. долара през 2011 г., до 12,4 млрд. долара през 2016 г.

Едва ли има сектор в икономиката, който да не е пострадал от бушуващата вече седма година война. Сред най-потърпевшите са енергетиката, транспортът, туризмът и земеделието.

Пречките за по-сериозно фокусиране и реален старт на икономическото възстановяване произтичат от обективни обстоятелства като продължаващите военни действия, липсата на сигурност, липсата на политическа воля, недостига на свежи финансови ресурси и геополитическите спорове между регионалните и световни играчи.

Важността на териториалния контрол

Основният приоритет за сирийското правителство през последните три години бе да върне големите градове под свой контрол. Това бе необходимото условие и символична първа стъпка към стартиране плановете за икономическото възстановяване на страната. Традиционно, големи градове като Дамаск, Хама, Хомс и Алепо винаги са били двигател на националната икономика. Друг стратегически важен елемент от операциите на сирийската армия бе освобождаването на основните пътни артерии, водещи към тези градове. Успешно проведените военни кампании в централната и източна част на страната през втората половина на 2017 г. създадоха необходимите условия за поетапно възстановяване на разрушените градове и инфраструктура.

 Освобождаването на Палмира и Дейр ез-Зор позволи на сирийската държава да си върне не само  населените места, но и контрола върху важните енергийни находища, намиращи се в региона.

Преди войната туристическият сектор бе основно перо в бюджетните приходи. Сирия имаше имидж на привлекателна туристическа дестинация. Едва ли е имало турист, който да не е останал очарован от Цитаделата в Алепо, римския театър в Палмира или древната крепост Ресафа, намираща се южно от град Ракка. За съжаление някои тези исторически забележителности в даден момент попаднаха под териториалния контрол на ИДИЛ, а техният блясък бе почернен от зверствата, извършени от групировката.

През 2018 г. нещата вече стоят по малко по-различен начин. Палмира, макар и сериозно разрушена, вече е освободена. Сирийското правителство трябва да положи сериозни усилия, за да възвърне стария ѝ блясък и да се опита да привлече обратно чуждестранните туристи, които традиционно се славят със своята платежоспособност. Връщането им обаче е нелека задача. Тя преминава през няколко задължителни условия – сирийската армия трябва да гарантира сигурността на градовете. Най-голямата пречка, свързана със сигурността, са набезите на ИДИЛ в сирийската пустиня. Друго важно условие за връщането на чуждестранните туристи е възстановяването на инфраструктурата.

В началото на тази година сирийското министерство на туризма съобщи, че за 2017 г. туристите в страната са се увеличили с 25% в сравнение с предходната 2016 г. Басам Барсик, директор на маркетинга в сирийското ведомство заяви, че се надява бройката на туристи в Сирия да се увеличи до 2 милиона през 2018 г. Полагането на стъпки към връщането на чуждестранните туристи ще бъде важен елемент от цялостната концепция за възстановяването на туристическия бранш в Сирия.

Енергийният въпрос

Щом стане въпрос за сирийската икономика, няма как да подминем въпроса за енергетиката. Сирия е страна, богата на енергийни ресурси. Големите газови находища на страната се намират предимно в централната и източната част. За сирийската икономика е от критична важност тези находища и прилежащата им инфраструктура да бъдат възстановени и да работят с оптималния си капацитет.

Сирийската държава вече започна реконструкцията на големите газови басейни в централната част на страната. Фосфатните мини в Хунейфис също работят в пълния си капацитет.

Като основен проблем и потенциален катализатор на конфликти може да се очертае фактът, че най-важните енергийни обекти се намират под контрола на кюрдските части от Сирийските демократични сили.

 В резултат на военната кампания срещу ИДИЛ, проведена през 2016-2017 г., кюрдите поеха контрола върху най-големите ВЕЦ-ове и естакади по поречието на р. Ефрат – Тишрин, Табка и Ракка. Освен това Сирийските демократични сили владеят и най-големия петролен басейн в страната „Ал-Омар“, намиращ се източно от Дейр ез-Зор.

Политика и икономика винаги са свързани

Няма съмнение, че възстановяването на сирийската икономика зависи пряко от политическите процеси както вътре в страната, така и на геополитическо ниво. Основните военно-политически съюзници на Сирия няма да пропуснат шанса да участват във възстановяването на икономиката. Такава заявка отдавна е дадена от най-близките съюзници на Дамаск, а именно Иран, Русия и Китай. Консервативните оценки сочат, че икономиката на Сирия ще има нужда от минимум 200 милиарда долара, за да си стъпи на краката. Сумата е колосална, а нито една от гореизброените държави няма да има силите да направи толкова крупна инвестиция самостоятелно.

За съюзниците на Башар Асад е важно той да консолидира властта си. Политическата стабилност е необходимо и незаобиколимо условие големите играчи да стъпят на сирийска почва. Само по този начин може да се върви към реализацията на мащабни инфраструктурни проекти.

Русия ще търси засилване на влиянието си главно чрез военното присъствие и участието в енергийните проекти на страната. Икономическата мощ на Китай и наличието на свежи финансови ресурси предоставят много добри възможности пред китайските компании за участие във възстановяването на сирийската индустриалната инфраструктура и строителството на нови обекти.

 За Пекин Сирия е важна и по друга причина – страната е важна спирка по маршрута на „Новия път на коприната“. Иран също ще се позиционира в енергийната карта на Сирия, затвърждавайки позициите си на ключов партньор на Дамаск.

Освен глобалните фактори, сирийската икономика трябва да насочи поглед и към своите съседи в региона като Ливан, Йордания, Ирак и Турция. Отново се очаква процесът да е бавен и труден, защото доста от тези държави са в меко казано лоши отношения с официалната сирийска власт. При добро стечение на обстоятелствата, взаимни компромиси и умело политическо брокерство, сирийското правителство може да съумее да сключи добри сделки със своите регионални съседи.

Несъмнено европейските държави са големият губещ от разкриващите се възможности от следвоенното възстановяване на страната.Преди избухването на войната много от тях поддържаха изключително добри търговски взаимоотношения със Сирия. През 2010 г. над 90% от сирийския износ на петрол е предназначен за страни от Европейския съюз. Сред най-големите купувачи тогава са Германия (32%), Италия (31%) и Франция (11%).

 Доста от тогавашните лидери на тези държави се стремяха да поддържат приятелски отношения със сирийския президент Башар Асад. След началото на войната обаче почти всички от тях взеха страната на сирийската опозиция и към днешна дата шансовете им за участие в големи икономически проекти изглеждат минимални.

Увлечението на Европа по свалянето на сирийския президент се оказа ненужна и губеща авантюра. Времето за важните икономически процеси в Сирия наближава. И това се случва в момент, в който редица европейски държави имат нужда от раздвижване на икономиките си посредством стъпването на нови пазари. 

Европейските държави щяха да бъдат в много по-изгодно положение както политически, така и икономически, ако през всичките тези години бяха заемали по-балансирана позиция относно случващото се в Сирия.

Ролята на сирийската власт също е от голямо значение. Президентът Асад ще трябва да поеме огромна отговорност и да оправдае очакванията на сирийския народ. Нуждата от правителствената стратегия за икономическото възстановяване е належаща. Сирия трябва час по-скоро да възстанови държавността. От това зависи и политическото бъдеще на сирийския президент.

По всичко личи, че курсът на сирийската икономика ще се влияе пряко от външнополитическите процеси. Ескалацията на напрежението между САЩ и Иран е в състояние тотално да измести фокуса от икономическите процеси в страната.

Във вътрешен план, в сирийската икономика се наблюдават сериозни дисбаланси – демографска криза, лош предприемачески климат и разрушена инфраструктура. Тези проблеми трябва да бъдат адресирани незабавно.

Пътят, който сирийската икономика трябва да извърви е изключително труден. Неизвестните са много, условностите също. 

Ситуацията е изключително крехка и най-малкото непредвидено събитие може тотално да преначертае плановете на сирийската власт и нейните съюзници. Важно е да се отбележи, че плановете за икономическо възстановяване винаги следват развоя на военните операции и последвалите политически споразумения.