Тръмп избра нов скок в неизвестното в един регион, в който е достатъчна една искра, за да пламне.

Можеше ли Давид Бен Гурион да мечтае за такъв подарък, когато обяви създаването на Израел преди 70 г.? “Нито един град в света, нито Атина, нито Рим, не е изиграл толкова важна и дълга роля в историята на своята нация, както Ерусалим в историята на еврейския народ”, подчертаваше той. Бащата-основател на еврейската държава ясно бе изразил желанието си за суверенитет над свещения град. И въпреки това Доналд Тръмп може би прави отровен подарък на своя съюзник, премествайки посолството на САЩ в Ерусалим.

За пореден път американският президент действа сам, противно на мнението на традиционните си партньори. Той не се колебае да разруши параметрите за излизане от неразрешения конфликт между Израел и палестинците, вземайки страната на единия. Несъмнено зад това решение има вътрешнополитически съображения: да изпълни предизборно обещание и да привлече вота на протестантската десница, рещаващ на изборите  в средата на мандата.

След завземането на източната част на свещения град през 1967 г., великите сили внимаваха да не поставят под съмнение статуквото по взривоопасния въпрос за Ерусалим. Въпреки това Израел обяви града за своя “вечна” и “неделима” столица.

За международната общност Ерусалим не може да бъде признат за столица на Израел, докато палестинците нямат своя държава… А палестинците все още се надяват да установят столицата на бъдеща си държава в Източен Ерусалим.

От създаването на Израел Западът има една обща грижа: сигурността на еврейската държава. Признавайки Ерусалим за нейна столица, Тръмп рискува да подкопае още повече решението за две държави. Може би той смята, че след 70 г. на провали то може да бъде окончателно погребано? Но дори и да остава верен на образа си на “големия размирник”, Тръмп не предлага алтернативен мирен план. Той избра нов скок в неизвестното в един регион, в който е достатъчна една искра, за да пламне.