След геноцида над 6 млн евреи, извършен от нацистите, никой не очакваше подобно нещо: германо-израелските отношения се развиха забележително. Днес, 70 год. след основаването на Израел,

има напрежение само по един въпрос.

 

 

 

 

 

 

Отношенията между Германия и Израел имат особен характер. Те винаги ще останат под знака на шоа* - геноцида, извършен от нацистка Германия над шест милиона евреи. И все пак: след 1965 година, когато двете страни установяват официални дипломатически отношения, развитието на двустранните отношения е забележително. Заслуга за бързото помирение има преди всичко Давид Бен-Гурион (1886-1973). Въпреки Холокоста, първият министър-председател на Израел се бори за промяна на отношението към "другата Германия". Бен-Гурион и първият германски канцлер Конрад Аденауер се срещат само два пъти - през 1960 и през 1966 година, но въпреки това те изглеждат като приятели.

 

10 септември 1952: Конрад Аденауер и Моше Шарет подписват Люксембургското споразумение

 

Първите официални разговори между Германия и Израел започват още през 1952 година. Тогава е подписано Люксембургското споразумение, което урежда въпроса за изплащане на репарации от страна на Западна Германия. А малко по-късно се водят тайни разговори за германски оръжейни доставки за Израел. Нещо, което през 1964 предизвиква възмущение в конфликтния регион на Близкия изток. Точно това обаче дава последния тласък за установяването на официални дипломатически отношения между Германия и Израел през 1965 година.

 

Критичните гласове от Германия

 

Съвместните възпоменателни дни и двустранните визити затвърждават отношенията и солидарността между двете държави. Хелмут Кол обаче, който е канцлер в продължение на 16 години, посещава Израел само два пъти. А Ангела Меркел, която е канцлерка от 2005 година, досега е посетила Израел шест пъти. И все пак: в последно време тя все по-рядко пътува до Израел. Една от причините за това вероятно е засилващият се дяснонационалистически курс на правителството на Бенямин Нетаняху. Правителствата на Меркел винаги са подчертавали правото на съществуване на държавата Израел. В контекста на израелската заселническа политика обаче те се застъпват за принципа на двете държави - Израел и Палестина.

 

Германия отправя критики при всяко ново изграждане на еврейски селища в палестински територии. През лятото на 1994 германецът Мартин Коблер става първият чуждестранен дипломат в Йерихон на Западния бряг. Той оглавява в продължение на три години представителството на Федерална република Германия в Палестинската автономия. Тогавашните надежди за мир и разбирателство между евреи и палестинци обаче така и не се изпълниха.

 

Особената отговорност на германците

 

Въпреки различията в мненията по т.нар. Палестински въпрос, федералната канцлерка се радва на високо признание в Израел. През 2008 година тя беше първата чуждестранна правителствена ръководителка, държала реч пред Кнесета. И то на немски език - на езика на извършителите.

 

В историческата си реч пред израелския парламент Ангела Меркел заяви видимо развълнувана: "Точно на това място искам изрично да подчертая, че всяко федерално правителство и всеки федерален канцлер преди мен са съзнавали особената историческа отговорност на Германия за сигурността на държавата Израел (...) Сигурността на Израел за мен като федерална канцлерка не подлежи на преговори".

 

И до днес думите на Меркел често биват цитирани. Във Федералната република обаче те биват и критикувани. Защото никой в Германия не иска да си представи, че в Близкия изток могат да бъдат разположени войници на Бундесвера. Особено пък при сегашното напрежение в отношенията между Иран и Израел никой не иска и да си представи дори как би могла да изглежда тази германска отговорност спрямо Израел.

 

Чувствителна тема

 

Отношенията с Израел винаги са били особено чувствителна тема за германските политици. Тези отношения минаваха за особено добри по времето на външния министър от Зелените Йошка Фишер. През 2001 година той беше на посещение в Тел Авив точно в момента, в който палестинци извършиха бомбен атентат, отнел живота на 21 души. Само няколко часа след атентата Йошка Фишер се опита да посредничи между израелската страна и лидера на палестинците Ясер Арафат.

 

Няколко години по-късно, при външния министър Зигмар Габриел, се стигна до политическо сътресение. През 2016 година израелският премиер Нетаняху отказа среща с него в последната минута, защото Габриел беше планирал и разговори с организации, настроени критично към израелското правителство. А няколко години преди това, като председател на Социалдемократическата партия, Габриел посети град Хеброн на Западния бряг и нарече Израел "режим на апартейд".

 

Израелската заселническа политика постоянно предизвиква различия в мненията. Затова миналата година бяха отложени и двустранните правителствени консултации. Сега те ще бъдат възобновени в Ерусалим - по повод 70-годишнината от основаването на държавата Израел.

 

Принципът на двете държави

 

Новият външен министър на Германия Хайко Маас, също социалдемократ, полага големи усилия. Малко след встъпването си в длъжност той посети Израел и демонстрира тънък дипломатически усет за историческите измерения на германо-израелските отношения. Но и той е изправен пред шпагат - на фона на сегашната политическа ситуация. "Както и преди, ние можем да си представим мирното бъдеще на демократичен Израел само въз основа на решение на принципа на двете държави", заяви той на една пресконференция и по този начин продължи курса на своя предшественик Зигмар Габриел.

 

*На иврит "шоа" означава "голяма катастрофа", "разрушение". Използва се като синоним на "Холокост".

 

Епохално събитие

• На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.

 

Международно признание за новата държава

• Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.

 

Шест милиона жертви

• След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.

 

"Накба" - Катастрофата на палестинците

• За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.

 

Проекти за бъдещето

• Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.

 

Детство в кибуц

• В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.

 

Шестдневната война от 1967 година

• Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.

 

Оспорваната заселническа политика на Израел

• Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.

 

Ярост и камъни

• През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.

 

Договорите от Осло

• С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.

 

Празният стол на Ицхак Рабин

• Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.

 

Реч на немски език пред Кнесета

• Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.

 

Израелската стена

• Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.

 

Поклон пред жертвите

• Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.
• Автор: Керстен Книп