Към днешна дата Босна и Херцеговина е една от възможните критични точки на Западните Балкани, което може значително да влоши ситуацията в региона. Освен сериозните икономически проблеми, в страната има и противоречия в развитието на външната политика. Наблюдава се сериозни различия между официалния Сараево и Република Сръбска по въпроса за интеграцията на страната в НАТО. Докато инициативата за присъединяване Босна и Херцеговина към Северноатлантическия алианс се подкрепя от мнозинството политици и граждани във федералната част на страната, в Република Сръбска преобладават „анти-НАТО“ настроенията.

Към днешна дата най-голямо постижение е завършването на Министерството на отбраната на Босна и Херцеговина по документите „Преглед на отбраната“ и „План за развитие и модернизация на въоръжените сили на Босна и Херцеговина за 2017-2027 г.“. На този етап процесът на прехвърляне на военна собственост към държавата трябва да бъде завършен, за да започне изпълнението на плана в интерес на членството в НАТО. Не може обаче да се говори за благоприятно прекратяване на този процес поради нарастващите спорове между правителството на Република Сръбска и централните органи за прехвърлянето на собствеността на военни съоръжения, намиращи се на територията на Република Сръбска. В момента процесът на прехвърляне на 31 военни съоръжения на територията на Федерация Босна и Херцеговина е успешно завършен. Въпреки това, нито един от 23-те налични обекта на територията на Република Сръбска не е прехвърлен.

Освен това ръководството на Република Сръбска неотдавна прие „Декларацията за военен неутралитет на Република Сръбска“. Документът отбелязва, че територията на Република Сръбска не може да бъде нарушена, без да се прави позоваване на настоящата конституция, и не може да й бъде предоставен друг статут. Освен това е изяснено, че Република Сръбска винаги ще координира действията си със Сърбия като страна, подписала Дейтънското споразумение.

Авторите на резолюцията твърдят, че понастоящем е необходимо да следваме примера на Сърбия и да не се присъединим към НАТО, което съответства на статута на военна неутралност.
Международни експерти отбелязват, че въпреки гласуването по Декларацията да е проведено в съответствие с Конституцията, съдържанието на самата резолюция не може да бъде юридически правилно, тъй като съгласно разпоредбите на Дейтънското споразумение Република Сръбска като една от държавите които съставляват Босна и Херцеговина, по въпроси на външната политика се подчинява на централните органи на страната. Не може да се изключи, че цялата инициатива, свързана с приемането на резолюцията като документ, няма правна сила, а е само демонстративно действие в рамките на предстоящата предизборна кампания (изборите са насрочени за есента на 2018 г.).

Ситуацията около присъединяването на страната към ЕС изглежда още по-неясна. Някои експерти отбелязват, че Босна и Херцеговина може да следва пътя на много страни: да се присъедини към НАТО, после към ЕС. Въпреки това, трудностите при присъединяването към алианса отменят това.

Приемането на въпросника на Комисията от Босна и Херцеговина на 28 февруари тази година е единствената задача, изпълнявана от местните власти през последните месеци, която също би могла да бъде неуредена, ако нямаше дипломатически натиск от страна на Брюксел.Официалният статут на страната кандидатка може да бъде предоставен на Босна и Херцеговина не по-рано от 2019 г., но продължаването на процеса на присъединяване вероятно ще дойде едва около 2023 г. Сред отрицателните фактори, забавящи процеса на европейска интеграция на Босна и Херцеговина, се отбелязва разпространението на корупцията на всички нива на управление, ограничаването на свободата на словото, неуважението към правата на човека, междуетническите различия, както и липсата на „финансова прозрачност“ и наличието на „сива зона“ „в икономиката.

В светлината на това може да предположим, че перспективите за външна политика на Босна и Херцеговина остават трудни за прогнозиране. Вътрешните политически спорове, както и високото ниво на корупция, поставят под съмнение способността на сегашното военно и политическо ръководство на страната да подготви държавата за присъединяване към НАТО и ЕС. Тази ситуация създава предпоставки за формиране на протестно настроение сред населението и създаване на групи, способни да действат в интерес на външните сили за да се промени ръководството на страната. Тази ситуация също така показва, че международната общност не е напълно наясно с възможните последици от ситуацията, която е станала, и не предприема адекватни действия за нормализиране на положението в Босна и Херцеговина.