В своя кръстоносен поход към възвръщане на имперското величие Кремъл се превърна в покровител на диктаторите и в заплаха за онези съседи на Русия, у които Путин съзира най-голямата опасност: демокрацията
Как ли да се държим с този режим? Често ще чуете, че той ни е необходим за решаването на различни големи международни кризи. Но всъщност същият този режим често пъти разпалва въпросните конфликти, именно за да ни бъде „необходим". Могъществото на Москва се състои главно в умението ѝ по всяко време да раздуха нов конфликт, да го ескалира и да го превърне в хронична язва. Примери колкото искаш – от Украйна до Сирия. В своя кръстоносен поход към възвръщането на имперското си величие Кремъл се превърна в покровител на диктаторите – и в заплаха за всички съседи на Русия, у които Путин съзира най-голямата от всички големи опасности: демокрацията.
Режимът няма да се промени
Властническата система на Путин е несъвместима с идеите на либералната демокрация и поради това е сбъркана стратегията на всички онези, които апелират за търпениe, отстъпчивост и известни аванси в дипломатическото премерване на силите с Москва, защото се надяват на „промяна чрез сближаване". Путин никога няма да престане да подхвърля бонбонки на всички, които мечтаят за пълно възстановяване на добрите отношения с Русия. Това си е старата съветска школа, която все още работи много успешно. И режимът на Путин вече няма да се промени, просто защото нито желае, нито може да се промени.
Разбира се, дори политиците на Запад, които добре осъзнават тази действителност, все пак трябва да използват всички възможности да насочат Кремъл отново в онзи дипломатически коловоз на сътрудничество, от който ще спечели и самата Русия. Но те трябва да се ръководят не от отстъпчивост, а от твърдост, не от разприте си, а от солидарността помежду си. Единство е нужно както по въпроса за санкциите срещу Русия, заради войната в Украйна, така и в отговор на кремълския опит да се внесе раздор чрез проекта „Северен поток".
В услуга на Путин
Западът съвсем правилно осъди нападението с бойно отровно вещество във Великобритания. Радващ е и фактът, че новият германски външен министър Маас не е представител на фракцията на наивниците в своята социалдемократическа партия. Но дори неговите недвусмислени изказвания не могат да замажат позора, който навлече на себе си, на своята партия и на цяла Германия един бивш канцлер от ГСДП (Герхард Шрьодер – б.ред.), който се постави в услуга на Путин.
Бертолд Колер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
www.faz.net
Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
