Манипулацията на цената на златото от световните централни банки е добре документирана, както Ронан Менли, експерт обменна къща за благородни метали BullionStar, Сингапур.
"Златото, за централните банкери, е като слънцето за вампирите, то ги ужасява, но в същото време ги очарова", казва Менли. Той представи серия от фрази, произнесени в дискретни срещи, проведени от лидерите на най-големите централни банки на Запад в началото на 1980 г. Те включват следното:

"Необходимо е да се разкъса психологията на пазара"
"Не става въпрос за трайно стабилизиране на цената на златото, а просто за поддържане на целите в критичен момент"
"Трябва да стабилизираме цената в рамките на една валутна група"
"За банките би било лесно и приятно бързо да се срине цената"

Според експерта, централните банки разбират, че златото е важно като резервен актив и зачитат неговата роля в международната парична система, но не са склонни свободната търговия на злато да им отнеме властта да влияят на тренда на пазара.

Менли отбелязва, че тези усилия за запазване на цената на златото под определен праг са "координирани и ръководени от САЩ" и имат общо с това, че златото е инструмент, използван за измерване на относителната сила на фидуциарните валути, какъвто е доларът, валути, чиято стойност е продиктувана от правителствата и не е подкрепена от физически резерви на активи.

Резултатът от "тайно споразумение" между тези банки от 1960, е въвеждането на две структурни промени на пазара на метали, предназначени за пренасочване на търсенето на физическо злато към злато на хартия казва Менли.

Първата от тези промени се състои в въвеждането на неразпределено злато, т.е. реализирането на златни сделки без извършване на физическото доставяне на метала. Експертът обяснява, че този вид търговия свива физическия пазар на злато и увеличава волатилността, което на свой ред обезкуражава инвеститорите да купуват кюлчета.

Вторият метод за ограничаване на цените е златният заем. Това се случва, когато централните банки въведат своите златни кюлчета на пазара, което увеличава доставката на метала и следователно оказва натиск върху неговата цена. Този тип маневри "е абсолютно непрозрачен и скрит, без задължителни или доброволни доклади от централните банки", подчертава Менли.