"Ислямът не принадлежи към Германия", обяви новият министър на Родината Хорст Зеехофер. И подпали един дебат, който по същество е необходим. Но го направи по толкова фатален начин, че заложи истински експлозив.
Човекът явно не си губи времето. Още в първото си интервю новият министър на Родината Хорст Зеехофер даде ясно да се разбере как възнамерява да води дебата за родината и интеграцията: чрез поляризация и изолация. В произнесеното от него изречение „Ислямът не принадлежи към Германия" е скрит тъкмо онзи експлозив, който може да ускори разединението на германското общество. И то точно в дните, в които расте броят на нападенията срещу джамии и други ислямски институции в Германия.
Това е опасно не само за съвместното ни съжителство в Германия – в крайна сметка то е заплаха и за единството на целия ЕС. Защото Евросъюзът едва ли ще оцелее в една обстановка, в която доминира духът на изолацията и разграничаването. А последният призив на Зеехофер Шенгенското споразумение да се замрази за неопределено време навярно ще породи още по-голяма несигурност.
Аплодисменти от грешната страна
Тонът, който избира Зеехофер, е опасен и по друга причина. Защото министърът пропуска златен шанс. Онагледява го и разгорещеният дебат, който баварският политик предизвиква за пореден път. Докато едната страна гневно се отдръпва, другата гръмогласно аплодира:
„Най-после някой да изрече това, което мислим!"
Един благоразумен човек не би наливал допълнително масло в огъня на този конфликт. Тъкмо защото е съвсем пресен като министър, Зеехофер всъщност има шанса да се захване с проблемите на много германци, да анализира внимателно, но и с необходимата дистанция, чувството им за несигурност и заплаха. Това е факт. А когато казваш „Вашата вяра не принадлежи към нас", ти в крайна сметка помагаш само на екстремистките сили.
Зеехофер може би просто трябваше да попита друго: „Кой ислям принадлежи към Германия?" И по този начин да натовари с отговорност и ислямските сдружения в тази страна, които биха могли по-активно да се погрижат за мирното съвместно съществуване. Защо министърът не се опита да работи с онези мюсюлманки и мюсюлмани, които безрезервно спазват конституцията на страната? Които по убеждение се застъпват както за равнопоставеността между мъжете и жените, така и срещу дискриминирането на хомосексуалните? Защото тъкмо в този дух новото германско правителство би трябвало да приеме предизвикателствата на интеграцията днес. Това би била конструктивна възможност и за диалог с всички онези, които поради страховете си вкараха „Алтернатива за Германия" в германския парламент.
Германия и ислямът: Защо е тази безпомощност?
Не е случайност, че на Германия ѝ трябваше почти половин година, докато сформира ново правителство. Този факт е огледално отражение на тежката борба, която води страната сама със себе си, за да открие своята идентичност като държава, приемаща преселници. И е признак за безпомощност, когато постоянно се съсредоточаваш единствено над исляма.
