Жените да не се смеят високо на обществени места, да раждат най-малко по три деца и да са смирени пред мъжете си – откакто Ердоган дойде на власт преди 15 години, личният живот на хората не си е само тяхна работа.
"Имам приятелки, които винаги носят със себе си лютив спрей или поне дълга игла. Лично аз не го правя, но вече се замислям". Ирмак е на 32 години и седи в едно кафене в по-либералния истанбулски квартал Нишантасъ. Тя живее сама. Разказва, че сутрин трябва добре да обмисли как точно да се облече, за да отговаря на изискванията. Според нея правителството упражнява силен натиск срещу жените и им отнема част от личната свобода.
На 14 март 2003 година Реджеп Тайип Ердоган състави правителство и стана премиер на Турция. Оттогава насам вмешателството на политиката в личния живот на хората е постоянен предмет на дискусии. Най-силно засегнати от политическата реторика са жените.
Не се смейте на висок глас!
Ердоган постоянно предизвикваше скандали със своите изказвания. Заявяваше например, че жените трябва да раждат поне по три деца и че абортът е убийство. А Бюлент Арънч, който беше заместник-премиер от 2009 до 2011, казваше, че жените са длъжни да са добродетелни и че не е редно да се смеят на глас на обществени места. Министърът на здравеопазването Мехмет Мюезиноглу на свой ред обясни, че жените не трябва да се стремят към друга кариера, освен тази на майката.
34-годишната висшистка Селиме живее в истанбулския квартал Бейоглу: "Едно правителство, което толкова много ограничава жените, постоянно напомпва мъжкото самочувствие. Тогава те започват да си мислят, че няма нищо лошо в това да изнасилиш една жена, ако тя не ти се подчинява", казва тя. Селиме има чувството, че е принудена все по-често да се защитава от атаки, само защото не отговаря на представите на правителството за „добра жена". "Опасно е, когато правата на жените чисто и просто не се прилагат на практика. Най-добър пример в това отношение е законът за абортите", споделя тя.
"Нашето национално питие е айрянът!"
Ердоган демонстрира националното питие на Турция
Отношението на сегашния президент към алкохола също е обект на спорове от 15 години насам. "Нашето национално питие е айрянът", беше обявил Ердоган. Той забрани продажбата на алкохолни напитки в супермаркетите и малките магазини след 22 ч. Забрани и рекламите на алкохол по телевизията и във видеоклиповете. На дистрибуторите на алкохолни напитки беше забранено да спонсорират фестивали и концерти. Реджеп Тайип Ердоган винаги е смятал, че въпросните забрани не представляват вмешателство в личния живот на хората.
След военния преврат в Турция през 1980 година на жените в държавните учреждения и висшите училища беше забранено да носят мюсюлмански забрадки. Партията на Ердоган обаче отмени тези забрани. 40-годишната Хилал е държавна служителка и подкрепя Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Тя е убедена, че сегашното управление на страната е най-доброто от всички досегашни: "Преди нямахме право да работим със забрадки, а сега вече можем, слава на Аллаха! Навремето нямахме право и да се молим, а когато все пак го правехме, възникваха проблеми. А сега никой вече не ни се меси", казва тя.
Абдулах Санир, ваксаджия в истанбулския квартал Еминьоню, също е доволен от властите. "Днес е по-добре. Ердоган е от Ризе, а аз съм от Бингьол и съм кюрд, но гласувам за ПСР. Човек трябва да подкрепя онези, които са добри за народа", казва той.
Абдулах Санир: "Аз съм кюрд, но подкрепям ПСР"
Една от групите, срещу които е насочена реториката на правителството, е тази на хомо- и транссексуалните. По традиция те провеждат своите демонстрации край площад Таксим. През изминалите три години полицията брутално разгонваше демонстрантите или забраняваше проявите им. Наскоро губернаторът на Анкара забрани редица изложби и театрални представления, засягащи темата за хомосексуалността, като се обоснова с "обществената чувствителност по темата".
Янсет е активистка в транссексуалното движение. Казва, че до 2007 година се чувствала добре в Истанбул и не се страхувала. "От 2011 година обаче животът ми се промени. Сферите, в които мога да се изявявам и работя, стават все по-малко. А насилието в обществото расте. В продължение на три години почти не съм излизала от къщи. Чувствам се под все по-силен натиск ", казва тя.
