Краят навярно изобщо не е някакъв лош момент, а хубав, може би най-хубавият. В една по човешки трогателна колонка известният германски публицист Харалд Мартенщайн разсъждава за смъртта.

 

 

 

 

 

 

 

Едно ново приложение за смартфони ти изпраща по пет пъти на ден следното съобщение: "Помни, че ще умреш". То не идва по едно и също време, а съвсем произволно, така че не можеш да се подготвиш. Създателите на това приложение са млади хора - на 27 и 35 години. Идеята им дошла от един обичай в Бутан. В тази хималайска страна очевидно е общоприето да се подсещаш по няколко пъти на ден, че си смъртен. И същевременно да медитираш – или поне да дишаш дълбоко. Ето как Бутан се е превърнала в страна с особено щастливи хора.

 

Животът е твърде кратък. Наслаждавай му се.

 

В началото бях скептично настроен. После прочетох една рецензия за това приложение. Авторката беше във възхита, макар първоначално да се бояла от съобщенията. Всеки път, когато дойдело съобщението, тя си казвала: "Животът е твърде кратък". Веднъж била на купон, когато получила поредното съобщение. И вместо да си тръгне, тя изцяло му отпуснала края. Дотогава дълги години се страхувала да говори пред публика. Започнала да получава съобщенията - и изведнъж изпитала лекота пред аудиторията. Аз тъй или иначе ще хвърля топа, цялата публика някой ден ще хвърли топа, тъй че какво толкова да му мислим, братя и сестри! Авторката на рецензията престанала да прекарва толкова много време във Фейсбук. Та нали когато хвърлиш топа, навярно ще ти дожалее за това изгубено време. По-добре, вместо във Фейсбук, да се излегнеш някъде на слънце. Приложението понякога изпраща и съобщения като това: "В гроба няма слънчеви местенца".

 

 

Аз обаче имам друга рецепта. Когато синът ми беше малък, стотици пъти съм му чел една и съща книга – "В пристана" от Филип Дюпаски, чието заглавие доста точно възпроизвежда цялото ѝ съдържание. В продължение на три години тя беше любимата книга на моя по-голям син, който отдавна е възрастен човек. Днес той изобщо не я помни. Няма я. Първите години от детството поставят решителен отпечатък върху всеки човек, но повечето от нас изцяло са ги забравили. И при мен е така. Един ден тези малки хора просто изчезват, превръщат се в нещо съвсем различно и вече изобщо не помнят какви са били и как са живели. Не помнят първото лято на детската площадка, не помнят дългите разходки с бъгито, не помнят нито гнева си, нито радостта си, нито нежността. Други неща са станали по-важни.

 

Но в главите на своите родители те продължават да живеят онзи си живот. Него не можеш да го забравиш. И винаги се надига една смътна болка, когато си припомниш за онази безусловна любов, която те са изпитвали - и която ти си се опитвал също тъй безусловно да им върнеш. По никое друго време през живота си ние не сме били толкова важни, за никого.

 

Може би всички ще се съберат в главата ми...

 

Понякога сънувам баща си или бабите и дядовците си. Това не са само спомените ми за тях. В съня си ние разговаряме за неща, за които никога не сме говорили, докато бяха още живи. Те произнасят изречения, които навремето щяха много да ме зарадват. А когато се събудя, понякога за минута-две още си мисля, че са живи и искам начаса да скоча в колата и да им отида на гости. С напредването на възрастта тези сънища стават все по-живи. А може би, мисля си понякога, краят изглежда именно така. Те всичките ще се съберат там, в главата ми, там ще бъдат и отдавна изчезналите деца, които ще се радват, че най-после някой пак ще им почете от "В пристана". Та това, мисля си понякога, изобщо няма да бъде някакъв лош момент, хубав ще бъде, може би най-хубавият.

 

 

 

 

 

Разгледайте и нашата фотогалерия, посветена на въпроса "Има ли живот след смъртта?". Петте големи религии дават различни отговори. Има ли Страшен съд? Какво става с душата и с тялото на човека? И какво го очаква в Отвъдното? Ето какви са вярванията в християнството, юдаизма, исляма, индуизма и будизма:

 

 

Християните и Възкресението

• След смъртта душата напуска тялото. Възкресението „из мертвих” настъпва или веднага след смъртта, или пък на Страшния съд. От 14 век насам християните вярват, че душите на праведниците не чакат до Страшния съд, за да лицесъзрат Бог. Мнозина християни вярват в материалното си възкресение.

 

Смъртта според юдейството

• Според юдейската религия, Господ взима при себе си духа и душата на човека. Тялото почива в гроба, докато Бог не го призове да се върне „из мертвих”. Мнозина последователи на юдейството вярват в материалното си възкресение. Тъкмо поради това в тази религия особено тачат покоя на мъртвите и се грижат за поддържането на гробовете.

 

Какво вярват мюсюлманите

• След смъртта ангел отделя душата от тялото. Покойният изучава книгата на своя живот и прави равносметка на вярата и на делата си. След строг разпит ангелите оповестяват дали покойникът има място в Рая. В противен случай го наказват още в гроба. Мюсюлманите, умрели за вярата си, попадат направо в Рая. Според исляма, може да има както духовно, така и материално възкръсване.

 

Смъртта в индуизма

• След смъртта започва кръговратът на преражданията, които могат да се повтарят безброй пъти. Според схващането за кармата, от всеки живот в следващия се предава една непреходна субстанция, която надживява смъртта. А целта на човека е да се измъкне от този изтощителен кръговрат.

 

Будизмът и смъртта

• След смъртта човек се преражда - като човек, животно или растение. Онова, което Буда нарича „жажда”, поддържа този кръговрат. Не съществува душа или някаква непреходна субстанция, всички измерения на човешката личност са тленни и възобновяеми.

 

Ще се отворят гробовете…

• … и хората ще възкръснат за нов живот. Християните вярват, че тъкмо това ще стане в деня на Страшния съд, когато Господ ще отсъди дали хората са живели почтено и в правата вяра. Многобройни средновековни картини показват как праведниците се въздигат на небето, а грешниците потъват в пъкъла.

 

Има ли Страшен съд?

• Не всички последователи на юдаизма вярват, че след смъртта ги чака Божи съд. Близките оплакват покойниците и се молят Богу, за да го омилостивят. Чак в късната фаза от развитието на юдейската религия се появява идеята за Ада.

 

Според исляма, в деня на Страшния съд доброто получава награда, а злото - наказание. Част от мюсюлманите вярват, че Господ ще прояви милосърдие, други се опасяват, че Антихристът ще донесе хаос. В крайна сметка всички вярват, че неверниците ще бъдат унищожени, а праведните - спасени.

 

 

В индуизма…

• … не познават Страшния съд. В тази религия човек тъй да се каже сам се съди чрез своите дела. Тъкмо неговите дела приживе предопределят кармата му. Добрините и злините, които върши, предрешават в какво ще се прероди. Дългият кръговрат на преражданията служи за пречистване.

 

Будистите…

• … също вярват, че бъдещето зависи единствено от човешките дела. Добрият човек може в развитието си да достигне дори божествено равнище или да стане поне полубог или дух. Ако обаче си вършил зло, в следващия живот ще бъдеш адско изчадие, демон или призрак.

 

На вечен живот…

• … пред лицето на Бог се надяват християните. Според тях този живот е преизпълнен от неописуемо щастие. Мнозина християни вярват, че ще настъпи Божието царство, където няма да има никакви злини - така, както го е оповестил Исус.

 

В Райските градини

• Правоверният мюсюлманин ще намери там всичко, за което мечтае душата му: реки от вино, скъпоценности, одежди. За него ще се грижат девици и юноши, а отгоре ще се излива Божията благодат. Мюсюлманските теолози нямат единно становище по въпроса дали праведниците лично ще видят Аллах.

 

В края на реинкарнационния цикъл…

• … индуистите ги очаква лелеяният мир, очаква ги свобода и единение с Божественото. Когато приключи с преражданията, индуистът ще се завърне към Абсолютното - едно състояние на пълно и хармонично щастие.