Познайте кой е щатът в САЩ с най-високо равнище на бедността? Не е Мисисипи, нито Ню Мексико или Западна Вирджиния, а Калифорния, където всеки пети жители е беден. Това показват данните за индекса на Бюрото за преброяване, националният статистически институт на САЩ, който отчита цените на жилищата, храната, комуналните услуги и дрехите и включва непаричната държавна помощ като вид доход.

Предвид солидния растеж на работните места и просперитета, създаван от няколко сектора, заслужава си човек да попита защо Калифорния е на първо място по дял на бедните, особено като се има предвид, че щатският брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се е увеличил почти два пъти повече от средния за САЩ през петте години до 2016 г. (12,5% срещу 6,27%).

Калифорнийските политици да не спирали да се отказали да водят война срещу бедността. Местните власти изразходваха огромни суми за тази кауза. Няколко щатски и общински програми за социално подпомагане се припокриват; при определени условия хора, чиито доходи са с 200% над линията на бедността, получават помощи. Щатските и местните власти в Калифорния са похарчили близо 958 милиона долара от 1992 до 2015 г. за различни държавни програми за социално подпомагане, сочат данни на Бюрото за преброяване. В Калифорния, където живеят 12% от населението на САЩ, сега е дом на около една трета от американците на социални помощи.

Щедрото харчене следователно не само не е намалило бедността, а дори изглежда е задълбочило проблема. В края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век някои американски щати - главно Уисконсин, Мичиган и Вирджиния - инициираха реформа на социалната система, така както направиха и федералното правителство при президента Бил Клинтън, и контролираният от републиканците Конгрес. Тези промени, обединени от една обща черта - строгите изисквания за работа - нямаха голям успех. Броят на хората на социални помощи намаля рязко и милиони бивши реципиенти се вляха в трудовия пазар.

Щатските и местните администрации, които прилагат програмите
за борба с бедността в Калифорния, обаче се противопоставиха на
реформите, насърчаващи заетостта. В действителност
калифорнийците на социални помощи, получават несъразмерно голям
дял като парични преводи без обвързващи условия. Това е факт
въпреки приетата реформа на социалната система в Калифорния и е
капан, в който имигрантите попадат: след проверка на доходите
55% от имигрантските семейства в щата получават някакви социални
помощи срещу 30% от местните жители.

Вината може да е на користните интереси на системата за
социално подпомагане. Както икономистът Уилям Нисканън обясни
през 1971 г., държавните агенции се стремят да увеличат до
максимум своя бюджет, като по този начин придобиват по-голяма
власт, по-висок статут, повече власт и сигурност. За да продължи
да повишава бюджета си, а оттам - и своята сила, една социална
служба има стимул да разширява “клиентската” си база.

С 883 000 щатски и местни служители на пълен работен ден
през 2014 година Калифорния се отличава с огромна бюрокрация.
Много от тези хора работят в социалната система и много от тях
ще загубят работата си, ако типичните им “клиенти” отпаднат от
списъка на реципиентите.

За проблема с бедността в Калифорния допринася и жилищната
криза в щата. Почти всяка четвърто домакинство е изразходвало
през 2015 г. над 30% от доходите си, за да си осигури покрив.
Недостигът на налични жилища повиши цените още повече,
изпреварвайки силно увеличението на доходите. И този недостиг е
пряка последица от погрешната политика.

“Окръжните и местните власти наложиха ограничителни
регулации за използването на земята, които повишиха цената на
земята и жилищата”, обяснява анализаторът Уендъл Кокс.
“Домакинствата със средни доходи бяха принудени да приемат
по-нисък стандарт на живот, докато по-малко заможните бяха
тласнати към бедност от високите цени на жилищата.”

Един пример за това е калифорнийският Закон за качеството на
околната среда, приет през 1971 година. Той може да вдигне с 1
милион долара цената на довършването на жилищна сграда, казва
Тод Уилямс, адвокат от Оукланд, председателстващ група за
използването на земя. Известно е, че въпросният нормативен акт
“погребва” цели проекти за жилищни сгради. Реформирането на този
закон би помогнало за увеличаване на предлагането на жилища, но
няма истинска кампания в тази насока.

Пространните екологични регулации, целящи да намалят
емисиите на въглероден диоксид, правят енергията по-скъпа и също
вредят на бедните. Според някои изчисления енергийните разходи
в Калифорния са с до 50% по-високи от средните за страната.

Джонатан Лесър, автор на изследването от 2015 г. на Манхатънския
институт “По-малко въглерод, по-високи цени”, установи, че
“през 2012 г. близо 1 милион калифорнийски домакинства са
имали… енергийни разходи, надхвърлящи 10% от (техния) доход. В
някои окръзи в Калифорния делът на енергийно бедните е достигал
до 15% от всички домакинства.” Изследване на Тихоокеанския
изследователски институт, проведено от Уейн Уайнгардън,
установи, че делът на енергийните разходи може да надхвърля 17%
от средните доходи в някои райони.

В опит да помогне на бедните и на жителите с ниски доходи,
калифорнийското щатско събрание прие неотдавна закон за
повишаване на минималното почасово трудово възнаграждение от 10
на 15 долара до 2022 година. По-високата минимална заплата обаче
няма да направи нищо за 60% от бедните калифорнийци, които
нямат работа. При това едно изследване загатва, че тя може да
доведе до това мнозина да загубят своята работа. Проучване на
Харвардския университет откри доказателства, че “по-високите
минимални заплати са увеличили броя на фалиралите ресторанти
като цяло” в района на Санфранциския залив, където над 10 града
и окръга, включително Сан Франциско, промениха своите регулации
за минималното трудово заплащане през последните пет години.

“Изчисленията показват, че повишаването на минималната
(почасова) заплата с един долар води до увеличаване с 14% на
вероятността от фалит на ресторант с 3,5 звезди (средния
рейтинг)”, сочи докладът. Тези ресторанти са важен източник на
заетост за нискоквалифицираните и начинаещите работници.

Очевидно доволни от безполезната политика за борба с
бедността, членовете на щатското законодателно събрание на
Калифорния могат да насочат своето внимание към онова, което
историкът Виктор Дейвис Хансън уместно нарича фиксиране върху
“преправянето на света”. Политическата класа иска да построи
скъпоструваща и ненужна високоскоростна железопътна система;
говори за отделяне от Съединените щати на президента Доналд
Тръмп; нае бившия главен прокурор на САЩ Ерик Холдър, за да “се
противопоставя” на дневния ред на Тръмп; прие за първи път на
щатско равнище режим за търговия с въглеродните емисии; превърна
Калифорния в “щат убежище” за нелегални имигранти; забрани
пластмасови торби, заплашвайки работните места на хиляди хора,
заети в тяхното производство; и е обсебена
от “калифорнийските ценности”. Всичко това само засилва
усещането на останалата част от САЩ, че Западното крайбрежие
няма връзка с реалността, във вреда на милионите калифорнийци,
чиито ценности са по-традиционни, включително много от бедните
жители на щата.

С постоянно мнозинство в двете камари на щатското
законодателно събрание, продължителна доминация в изпълнителната
власт и слаба опозиция, калифорнийските демократи от дълго
време имат свобода да се отдават на една тясно партийна
идеология и да плащат ниска или никаква политическа цена. Малко
вероятно е ситуацията около проблема с бедността в Калифорния да
се подобри, докато политиците продължават да не са склонни да
задвижат двигателите на икономическия просперитет, които
доведоха щата до неговите златни години.