Измина почти година, откакто Доналд Тръмп положи клетва и стана 45-ият президент на Съединените щати. Дали ще изкара още 12 месеца на поста? С всеки изминал бурен ден след 20 януари 2017 г. Тръмп предоставя нови и нови доказателства, че е негоден да заема най-високия държавен пост в Америка.
Проблемът не е само в това, че политиките му - от намаляването на данъците и климатичните промени до Палестина и ядрените оръжия - са катастрофално погрешни. Не е и само в това, че лидерската му концепция е безотговорна, предизвикваща разделение и конфронтации. Проблемът не се крие единствено и в крещящия му расизъм, женомразство и шовинизъм, макар и това действително да са колосални проблеми.
Последната неприлична обида, която излезе от устата му - когато нарече някои развиващи се страни “мръсни дупки” - е потресаваща дори за неговите груби стандарти.
Основният недостатък в управлението на Тръмп е неговото упорито невежество. Детинското му, често сприхаво поведение, в комбинация със смайващата липса на знания и презрение към фактите, водят до серийни, хронични грешни преценки. Не може да се има доверие на Тръмп като управник. Неведнъж се е проявявал пред очите на широката общественост като несъпричастен, безсрамен лъжец, циничен и некомпетентен или незаинтересован от човешките и конституционни ценности, които президентът на САЩ се заклева да брани.
Тръмп е първият и да се надяваме последният от своя вид: антиамерикански президент. Той е позор и опасност за страната си. Колкото по-скоро бъде отпратен, толкова по-добре.
Още колко американците ще толерират позорното му присъствие в Белия дом? Мандатът му е до ноември 2020 г., а може да се кандидатира и за втори. Нещата обаче стават все по-зле. Започват да се развиват редица сценарии, подхранени от неговите безкрайно вредни и неприемливи думи и дела, които могат да доведат до преждевременното му напускане.
Първият и най-желан от демократична гледна точка сценарий е електоратът просто да отхвърли Тръмп. Този процес вече е започнал, ако може да се вярва на социологическите проучвания. Личният рейтинг на одобрение на Тръмп бе средно под 40 процента през изминалата година, рекорд за президентска непопулярност. Може би още по-изразителни са резултатите от сондаж на изследователския център “Пю” от миналия месец. Те развенчават мита, че поддръжниците на Тръмп са слепи и глухи за всекидневните му гафове. Подкрепата за Тръмп сред ключовите демографски групи, които помогнаха за избирането му - бели мъже, протестанти евангелисти, хора над 50-годишна възраст и хора без висше образование - е спаднала значително.
Същевременно проучване на “Галъп” показва, че броят на избирателите, които са преразгледали политическите си пристрастия и се самоопределят вече като неподкрепящи никого, се е повишил с 42 процента.
Тръмп става все по-непривлекателен за избирателите и това се видя черно на бяло при шокиращите поражения във Вирджиния и Алабама. Гневът и разочарованието от Тръмп сред белите избиратели се смята, че са били решаващи фактори, в допълнение към рекордната избирателна активност сред афроамериканците.
По всичко личи, че и на национално равнище редиците на застъпниците му оредяват. Проучване на Монмътския университет от миналия август показа, че 61 на сто от избирателите на Тръмп са казали, че няма какво да ги накара да се обърнат срещу него. Според ново проучване от миналия месец този процент вече е 37. Явно е, че много обикновени избиратели, повярвали, че Тръмп ще донесе положителна промяна, са отблъснати и отвратени.
Социолози и експерти вече гледат към частичните избори за Конгрес през ноември. Прогнозите са за категорично отхвърляне на “токсичния” Тръмп и за повтаряне на изборното поражение от Алабама на национално равнище. Републиканската партия може да загуби контрола си в Камарата на представителите, където много умерени републиканци се оттеглят и няма да се кандидатират за преизбиране. Възможно е да бъде отслабена и хватката й върху Сената заради вълната от недоволство срещу Тръмп. Никоя партия след 1950 г. не е запазвала мнозинство в долната камара на частични избори, когато рейтингът на одобрение на президента е бил под 40 процента.
Унизителен шамар от гласоподавателите тази година, съчетан със загуба на контрола в Конгреса, може да разтресе и да сложи край на президентството на Тръмп, оставяйки го да ближе рани, изоставен от повечето републиканци и обречен на позора на един единствен мандат.
В същото време се разиграва и друг сценарий, който има потенциал да доведе до политическата му гибел. Никой засега не знае дали федералното разследване на предполагаемото съглашателство между хора от предизборния щаб на Тръмп и руски агенти през 2016 г. в крайна сметка ще компрометира необратимо самия президент. Но твърденията, че Тръмп е кроил заговори, за да възпрепятства правосъдието чрез оказване на натиск на ФБР и с уволнението на неподатливия на натиск негов директор Джеймс Коми, изглежда имат основание и могат да се окажат фатални за управлението му. Робърт Мълър, специалният прокурор в разследването, предлага да разпита официално Тръмп под клетва.
Не всичко е приключило. Поддръжниците на Тръмп изтъкват, по думите им, серия от успехи - седем трилиона щатски долара добавена стойност към фондовия пазар, два милиона нови работни места и радикална данъчна реформа. Те приписват на Тръмп заслуги за победата над групировката “Ислямска държава” (напразна хвалба) и за намаляването на нелегалната имиграция. Броят на американците, които казват, че икономиката е в “отлична форма” скочи от два процента през ноември 2016 г. на 18 процента. Около 48 на сто смятат, че икономиката се развива “добре”, спрямо 11 процента преди година. По тези критерии емблематичното му обещание да “направи Америка отново велика” може би започва да сработва и това може да забави темпото на стопяването на електоралната му подкрепа.
Някои консерватори посочват важни победи, които опровергават твърдението, че Тръмп е безсилна фигура, неспособна да наложи волята си върху Америка. Неговото правителство нанася удари по много фронтове върху наследството Обама-Клинтън.
Директорът на Агенцията за защита на околната среда Скот Пруит направи солидна чистка във ведомството, като уволни редица съветници и учени. Той се стреми да премахне много от регулациите за водите, климата и замърсяването, въведени по времето на Обама. Облекчават се регулациите за химикали, обявени навремето за отровни.
Президентът назначава основно млади, бели и консервативни мъже за съдии във федералните апелативни и окръжни съдилища. До върховния съд стигат шепа дела годишно, така че масата съдебни спорове по въпроси като пол, раса, и трудови отношения се уреждат именно в тези съдилища от по-ниска инстанция.
Същевременно министърът на вътрешните работи Райън Зинки намалява площта на националните защитени територии в Америка. Част от обявения по времето на Обама за защитена територия обект Мечешки уши в Юта (1,3 милиона акра), а в Големите стълби-Ескаланте (1,9 милиона акра), обявени за национална защитена територия по времето на Клинтън, вероятно ще бъде разрешено да се разработват мини или да се използват за други промишлени цели. (Компанията за добив на уран “Енерджи фюълс” лобира пред Тръмп да промени статута на Мечешките уши заради богатите им залежи на уран).
В министерството на образованието пък става тиха революция, водена от Бетси Девос, докато бившият кандидат за президент Бен Карсън, в министерството на жилищното строителство и градоустройството, намалява правителствените разходи за строеж на жилища. И тъй нататък. Това са някои от успехите, които консерваторите с радост осребряват, докато толерират непоносимия човек в Белия дом.
Преобладаващото впечатление от първите 12 месеца на Тръмп не е за стабилен напредък, а за хаос. Гневни изблици, сълзи и гняв доминират риалити шоуто в Белия дом според новата книга на Майкъл Улф “Огън и ярост”. На националната сцена Тръмп показва открит фанатизъм по отношение на мигрантите и расовите въпроси. От многото си падения той наистина удари дъното, когато загатна подкрепа за привържениците на теорията за превъзходството на бялата раса в Шарлотсвил, Вирджиния.
На международната сцена Тръмп направи по-вероятно избухването на ядрена война със Северна Корея и порази целия свят, като отхвърли Парижкото споразумение за климата, обиди и заплаши ООН заради Ерусалим, даде всичко от себе си да развали емблематичния договор от 2015 г. с Иран и почти нищо не направи за слагане на край на ужасните конфликти в Сирия, Йемен, Южен Судан и Афганистан.
Още по-лошото е, че се отнесе пренебрежително към американските приятели и съюзници в Европа и се опита да влезе под кожата на авторитарните лидери в Китай, Русия и Близкия изток. Към Великобритания се отнася със снизхождение и презрение, както се видя в грубия (но посрещнат радушно) начин, по който отмени визитата си в Лондон, предвидена за следващия месец.
Дали тези доказателства за дисфункция не говорят за неуравновесеност, както много хора твърдят? Вместо да се търси подкрепа в 25-ата поправка, за да бъде отстранен Тръмп, по-добре да бъде държан отговорен за действията си. Защото трябва да му се търси сметка за упоритото невежество, опасните му лъжи и неамериканско тесногръдие. Може би 2018 ще е годината.
