За пореден път представям на Вашето внимание своята прогноза за настъпващата година. Изводите от прогнозата за 2016-та са тук, а прогнозата за 2017-та е тук, препоръчвам да се запознаете с нейния разбор, за да бъде по-ясен хода на мислите за предстоящите събития.
Като правим прогноза за Русия, на първо място за сега отново ще се наложи да говорим за САЩ като главен играч, определящ тенденциите на световните процеси.
Тръмп прави това, което очаквахме от него – прехвърля САЩ на релсите на изолационизма. Въпреки всички трудности и сложности, които му причиняваха в течение на годината, Тръмп продължава да следва линията си. Хегемонията на САЩ се сбръчква с всеки изминал час и американските елити сами вече са принудени да признаят това. Онези, за които този процес не е очевиден, ще видят това през 2018.
Противниците на Тръмп ще се стараят колкото може по-дълго да разтеглят и разширяват разследването на Мюлер – «RussiaGate», обаче осъзнавайки, че това дело ще завърши с нищо и такова явление като Тръмп е сериозно и за дълго, те ще започнат нова антиТръмпова кампания. Вероятно тази кампания ще бъде с привличане на широката общественост, а острите социални въпроси в САЩ са предостатъчно. Обвиненията срещу Тръмп в расизъм, които бързо утихнаха, могат да бъдат разгърнати отново, а и неговата имиграционна политика е много удобен повод за вълнения на масите, което ще способства за по-нататъшна поляризация на американското общество.
Също със затихването на «RussiaGate» следва да се очаква активизация на противниците на Тръмп както в Конгреса, така и в самата републиканска партия. Съответно, такава активност ще затрудни провеждането на законодателните инициативи на Тръмп, което може да доведе страната до изпадане в остра криза, тъй като кардиналните Тръмпови изменения се случиха и вече е невъзможно да ги върнат назад. Естествено кризата в САЩ ще се отрази и върху света като цяло.
Както се посочваше и в миналата прогноза, в играта в Близкия Изток САЩ залагат на Израел. 2017-та показа, че саудитците остават техни временни съюзници против Иран, изглежда още не е настъпило времето да ги погълнат. Нивото на значимост на този ислямски съюзник може да бъде оценено от решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел.
Между другото Конгресът гласува прехвърлянето на посолството още през 1995 година и вътре в САЩ никой не може да вмени на Тръмп вината, че не е удължил забраната за реализация на това решение. Тук се обрисува перспективата изобщо за нова арабско-израелска война, но за сега за САЩ е достатъчно да оказва натиск на Иран и вече го проверяват на издържливост разлюлявайки го отвътре и по-нататъшното разгорещяване на ситуацията ще зависи от това, колко силно ще се покаже иранското ръководство.
Що се отнася до Сирия, то щом САЩ правят опити да създадат нова сирийска армия, следва да се очаква появата на облекчена версия на НюИДИЛ, а по-точно НюАлкайда с нейния международен обхват. САЩ нямат намерение да си отиват от Сирия и един от начините да легитимират това присъствие е подкрепата за кюрдите при формиране на административно-териториални единици, извън контрола на Дамаск.
Тръмп отиде на избори с предложение за икономическа война с главния си конкурент – Китай, именно затова неговата реторика по отношение на Русия беше доста дружелюбна, но той не е идиот и разбираше, че сближаването на РФ и Китай не е в интерес на САЩ. Обаче се оказа, че русофобстващите идиоти, желаещи да използват антируската реторика за да смъкнат Тръмп са предостатъчно. Да се осъществява санкционен натиск спрямо Китай, когато го заставят да подписва санкции по отношение на Русия Тръмп не се реши.
Когато «RussiaGate» се провали, ръцете на Тръмп за уреждане на отношенията с Русия ще бъдат развързани, но това няма да го спаси от натиска на русофобстващите ястреби на Пентагона. Ще се създаде напълно уникална ситуация, когато политиката на САЩ по отношение на Русия ще запазва конфронтационната посока, но личното взаимно разбиране между Тръмп и Путин ще расте, а реалните плодове от този процес ще видим не съвсем скоро (въпреки, че според мен вече имахме нещо).
Дали Тръмп ще увеличава икономическия натиск върху Китай е сложен въпрос, за сега той създаде болева точка за Китай чрез КНДР. Военни действия тук не си струва да се очакват, но напрежението ще се запази доста дълго. Е, и разбира се САЩ ще поддържат амбициите на Индия, които са в разрез с китайските интереси.
