"Твърде изключителен или изкуствен", било решението на шведската академия, награждаваща с Нобелова награда, с което изключи завинаги вечния кандидат: Хорхе Луис Борхес.
Разкритието е резултат от журналистическо разследване, проведено от шведския вестник "Свенска Дагбладет", което позволи да се разсекрети архивът за присъжданията. Докладът, изваден от сенките, съответства на 1967 г., година, в която най-високото отличие е присъдено на гватемалеца Мигел Анхел Астуриас.
Суровата присъда срещу Борхес е изречена от тогавашния председател на Комитета по награждаването, Андерс Остерлинг, който нарича прозата на автора на "The Aleph" като "изкуствена в миниатюрното си изкуство" и по този начин го обрича на смърт, без да получи признание, въпреки че бил номиниран от 1956 г. насам.
Отвъд това и без знанието на оспорваните мнения на Остерлинг, в литературния свят се подозираше, че отказът на Шведската академия да присъди Борхес е по политически причини. Вестникът Página 12 припомня хвалебствени думи, които писателят посвети на Аугусто Пиночет през 1976 г., когато получи от чилийския диктатор титлата почетен доктор: "В тази епоха на анархия, тук, между планината и морето, знам че има силна родина. Лугонес проповядваше силната родина, когато говореше за времето на меча, заявявам, че предпочитам ясния меч пред коварния динамит.
След тази среща, Борхес, нарича Пиночет "отличен човек" и дава висока оценка на "топлината" и добротата на един от най-кървавите диктатори на Южна Америка. Тази близост накара шведския академик Артър Лундквист да твърди, че Нобелът никога няма да бъде даден на автора на "Универсалната история на престъплението" и много други световноизвестни произведения.
Половин век по-късно откровенията за наградата отнемат от мита на писателя, който казва: "Да не ми се даде Нобеловата награда вече стана стара скандинавска традиция. Всяка година ме номинират и я дават на друг и всичко това е един вид ритуал. "
Но в списъка на исторически изключените от Нобеловата награда Борхес не е сам: той споделя тази съдба с пера от калибъра на Джеймс Джойс, Толстой, Марсел Пруст, Франц Кафка и Алфонсо Рейес.
