За известно време германската крайна десница се стараеше да се държи по-прилично след шокиращото си влизане в националния парламент. От началото на годината обаче тази стратегия шумно се разпадна.

Целта да изглежда отговорна партия бе опровергана от зачестяващите расистки изказвания и възхвалите на нацисткия период. Това е знак, че най-националистичното течение в това младо движение е на път да вземе окончателно превес.

На практика не минава и ден без някой член на Алтернатива за Германия (АзГ) да излезе по първите страници с шокиращ туит.

Най-пресният пример е представителката на берлинската местна власт Франциска Лоренц-Хофман, която пусна в страницата си във Фейсбук пропаганден афиш от Третия райх: “Германска жено! Съхрани чистотата на кръвта си. Чужденците не трябва да те докосват.”

Този пост бе оттеглен, но Лоренц-Хофман го оправда пред германското издание на “Хъфингтън пост” с думите, че искала “германците да останат германци”, изправени пред имиграцията.

Друга представителка на партията от столичната власт, Беатрикс фон Щорх, едно от лицата на АзГ в национален мащаб, предизвика спорове в Туитър и Фейсбук на Нова година като осъди решението на полицията на Кьолн да пусне в интернет послания на арабски към населението.

“Да не би полицията по този начин да се обръща към ордите от мюсюлмански варвари-изнасилвачи, за да ги омилостиви?”, възмути се Фон Щорх, имайки предвид сексуалните нападения над жени на 31 декември 2016 г. в града. Този туит бе блокиран.

Накрая, синът метис на бившата звезда на германския тенис Борис Бекер бе наречен “полунегър” на страницата на депутата от АзГ Йенс Майер.

Последните словесни изблици “не са неволни гафове”, а знак на желанието на партията “да приобщи и неонацистите, най-радикалните хора”, смята политологът Хайо Функе от Берлинския свободен университет.

“Радикалният курс на партията е необратим”, добавя той. Според него АзГ е значително по-радикална от Австрийската партия на свободата или френския Национален фронт.

Борис Бекер също осъди някои целенасочени провокации на партията, която получи близо 13 процента от гласовете на последните парламентарни избори, за издигане на любимите й теми: анти-имиграция, анти-елит и анти-Меркел.

“Това правят по правило в АзГ, все една и съща комбина. Подхвърлят нещо, а после се разграничават от него”, каза той за всекидневника “Велт”.

“АзГ отдавна изпробва границите на това какво е допустимо да се казва в Германия, иска да ги разшири и поради това изявленията й се радикализират”, смята в. “Тагесшпигел”.

Историята на младата партия всъщност е история на постоянна радикализация, като на всеки нов етап ръководството се заменя с друго, още по-твърдолинейно.

На последния й конгрес през декември се потвърди възходът на най-националистично настроените й представители.

АзГ бе създадена през 2013 г. като платформа срещу еврото от консерватори, разочаровани от центристкия курс, който пое Ангела Меркел като лидер на християндемократите. Партията се превърна в движение против бежанците с пристигането на над един милион кандидати за убежище през 2015 и 2016 г.

На парламентарните избори през септември АзГ премина нов етап, като отдели голямо внимание на ревизионистките тези против покайването от нацистките престъпления.

Сега движението се възползва от относителния политически вакуум в Германия, създаден от Ангела Меркел и традиционните партии, които безуспешно се опитват от три месеца да съставят правителство на мнозинството.

Тази стратегия изглежда носи успех. Според публикувано във вторник допитване за сп. “Шпигел” АзГ напредва до 14,7 процента от избирателните нагласи. Не рискува ли обаче партията в крайна сметка да се маргинализира заради все по-радикалното си поведение?

“В предизборната кампания тя много пресметливо се заигра с екстремистките настроения, като разчупи табута и успешно привлече” най-радикалните избиратели, смята анализаторът от фондация “Бертелсман” Роберт Феркамп.

Днес това води до борба между умерени и крайни течения, илюстрирана във “войната на туитовете”, и не се знае как ще завърши, добавя той.