Преди да отлети за Виетнам на 10 ноември сутринта Доналд Тръмп определи резултатите от преговорите си със Си Дзинпин като „много продуктивни“. Без особен риск да сгрешим може да предположим, че самият той искрено вярва в това. Макар че особен предмет за гордост извън подписаните договори за четвърт милион долара няма. Впрочем и със самите договори не всичко е толкова оптимистично, колкото може да се желае, защото обявената по тях стойност трябваше да бъде такава, че да изглежда колкото може по-внушително.

За тази целв нея бяха включени не само сумите по преките договори, а и сумите 

по„меморандумите за намерения“,реализацията на които може да отнеме 

години, а евъзможно и въобще да остане всферата на пожеланията.

Освен това „недоброжелателите“ на Тръмп твърдят, че тези договори са били подготвени и са щели да бъдат подписани и без неговата визита в Китай. Тоест, излишно е Тръмп да си приписва заслугата за договарянето им.

По данни на китайски правителствен източник заизданието South ChinaMorning Post първоначалн

намеренията са били да бъдатподписани споразумения за 280 млрд. долара, но една част

от подготвенитесделки неса получили одобрение.

Известно е, че търговският обмен между Китай и САЩ през 2016 г. e 600 млрд. долара, а дефицитът на САЩ в този обмен възлизаше на 347 млрд. долара. Така че подписаните за 253.4 млрд. долара договори значително ще подобрят търговското салдо на Америка и ще освежат рекордно ниския рейтинг на Тръмп в страната.

За САЩ е стратегически важно да увеличат икономическото си влияние в международен план, а това трудно може да стане без подкрепата на Китай, който днес реално е локомотивът на световната икономика. По-интересни споразумения от подписаните са например такива като договора в областта на енергетиката, подписан между китайската China Petrochemical Corp. и американската Alaska Gasline Development Corp. (AGDC) на стойност 43 млрд. долара. Предмет на договора е увеличаване капацитета за производство на LPG на завода в Аляска до 20 млн. тона (около 27.6 млрд. куб. метра).

Проектът предвижда да бъде изграден и 800 кмгазопровод в южно

 направление, откъдето втечненият газ ще бъде товарен 

на танкери иизпращан в Китай.

Планира се модернизацията на съществуващия завод за LPG да започне през 2019 г. Сега заводът, който е построен през 1969 г., произвежда 1.5 млн. тона LPG. В проекта от китайска страна ще участва китайският държавен фонд China Investment Corp. и Bank of China. От американска страна участници в проекта са AGDC, ExxonMobil, BP и Conoco Philips.

Друг крупен договор беше подписан в сферата на авиационната индустрия.

Спореднегокитайцитещекупят 300 самолета Boeingза 37 млрд. долара.

Освен това китайските производители на телефони Xiaomi, OPPO и Vivo подписаха с американската компания Qualcomm договори за доставка на компоненти за телефони на обща стойност 12 млрд. долара. Qualcomm отдавна работи с китайските си партньори, които обезпечават 2/3 от приходите на американската компания (14.6 млрд. долара).

Друга голяма сделка на стойност 3.5. млрд. долара сключи GeneralElectric,

 който щедостави две партиди двигатели  на китайската националнавъгъла.

Но дали това действително е така?  Факт е, че потреблението на газ в Китай през последните 10 години се увеличи повече от 4 пъти и страната зае трето място в света по обем на вноса. Основни доставчици на природен газ в Китай са Катар и Австралия.

От договора заувеличаване капацитета на завода за LNG в Аляска става ясно,

 че САЩ имат намерение да променят тази ситуацияи да станатводещ играч на китайския газов пазар.

Такова развитие на събитията предсказа в своята юлска  прогноза и Международната агенция по енергетика (МАЕ). Тоест САЩ ще се конкурират на китайския пазар пряко с Катар и Австралия, като същевременно ще поставят под заплаха проекта на „Газпром“ „Силата на Сибир“ и проекта „Ямал СПГ“ на руската частна газова компания НОВАТЭК. Според бизнес модела, който прилага Китай в сферата на енергетиката обаче, малко вероятно е китайците  да поставят под риск напредналото вече изграждане на газопровода „Силата на Сибир“.

Естествено, че ако сереализира проектът Alaska LNG, това ще създаде в бъдеще неприятности на „Газпром", защото ще намали експорта му за китайския газов пазар. От друга страна китайцитеще получат още един коз (плюс американските санкции), който ще използват за натискв преговорите за определяне на по–ниски доставни цени на руския природен газ.

Китай ще получи предимство и в ценовите преговори с американците  защото винаги може да разиграва в своя полза руската карта. Или в конкретния случай подходът на Пекин е чисто прагматичен без какъвто и да политически подтекст. С подписване на американския проект китайците си осигуряват диверсификация на доставчиците и конкурентни цени на природния газ в полза на китайските потребители.

Според аналитиците от МАЕ в следващите пет години потреблението на газ ще нараства с около 1.6% годишно. Прогнозата е, че Китай ще има дял около 40% от това нарастване. Със същия процент се предполага, че ще нараства и добивът.

Важен момент в прогнозите за увеличаването на добива е, че 40% 

от нарасналия добивще се пада на САЩ.

Анализаторите прогнозират, че към 2022 г. Америка ще произвежда около 890 млрд. кубометра газ, или 22% от световното производство. САЩ планират да експортират половината от това количество под формата на LNG. Производството на 20 млн.тона LNG по проекта Alaska LNG  е много сериозно количество газ.

То е еквивалентно на мощностите на руския LNG проект „Сахалин-2“. Но, реализацията на такъв проект в кратки срокове едва ли е възможна. Даже ако всичко друго е готово и днес страните започнат да реализират инвестиционното си намерение, ще им бъдат необходими от 5 до 7 години при нормални климатични условия за завършване на проекта. При екстремалния климат на Арктика срокът за реализация може да се удължи два или три пъти. Сериозен проблем ще бъде и дефицитът на танкери-метановози за пазара на LNG. Още повече, че за Арктика вероятно ще са необходими танкери ледови клас. С една дума проектът в Аляска може да се сблъска с множество непредвидими сега проблеми и в някакъв момент може да се окаже нежизнеспособен. Ако все пак американците успеят бързо да го осъществят, то тогава основната им борба с „Газпром“ ще бъде за цената, където „Газпром“ има редица логистични предимства. Друг момент е, че при сравнение с аналогични проекти на европейския газов пазар, американските компании значително изостават в реализацията.

Даже частната руска газова компания НОВАТЭК в края на ноември ще направи първата доставка на LNG в Европа. Получава се така, че ако американците имаха намерение да заемат по-големия дял от пазарите в Европа или Китай, те трябваше от много по-рано да работят в тази посока. Сега първите количества газ по газопровода „Силата на Сибир“ ще потекат през 2019 г. За Китай природният газ, получаван по газопроводи, е много по изгоден от гледна точка на транзита. Естествено, че за Америка проектът Alaska LNG също е много изгоден. Според правителството на Аляска този проект ще позволи да се съкрати търговския дефицит на САЩ с около 10 млрд. долара годишно и ще бъдат открити около 12 хил. работни места за периода на изграждането му.

От маниера, който има Китай в деловитесиотношения, можедасеочаква, чепроектът 

Alaska LNG е двалище накара китайците да преразгледат енергийнатасистратегия,

 аощепо–малко да сложат кръст на постигнатата с Русия степен на коопериране.

Вероятно САЩ просто ще попълнят портфейла от доставчици на китайския газов пазар, но едва ли ще имат доминираща роля. Недоумение сред анализаторите буди и подписаният договор за закупуване на самолети Boeing.

Известно е, че Китай и Русия седоговориха заедно да разработят и построят собствен

 широкофюзелажен самолет CR929 за полети на далечнразстояния. 

Новият самолет трябваше реално да конкурира Boeing и Airbus в този клас пътнически самолети.

В конкретния случай покупката на американски самолети обаче по никакъв начин не влияе на дългосрочните планове на двете страни. Първият полет на руско-китайския самолет е планиран за 2025 г. като основен купувач на новия лайнер ще бъде Китай. Предполага се, че ако всичко върви нормално, до 2045 г. ще бъдат продадени 800-1000 самолети CR929.

Споредпоследнитепрогнозина Boeing, до 2036 г. Китайщеимануждаот 7200 нови

самолети на обща стойност 1.1 трлн. долара.

Вярно е, че броят на подписаните договори и споразумения по време на визитата на Тръмп в Китай е  „истинско чудо“, както каза китайският министър на търговията Чжун Шан. Обаче това е по-скоро пример за добре организираната лобистка система, с която са известни американците и във вътрешната и във външната си политика, а не е толкова признак за политически компромиси от страна на Китай или пък за дипломатически умения на Тръмп.