Кризата в Каталуния навлезе в нова фаза: по силата на член 155-и от конституцията, Мадрид отнема правомощията на регионалния лидер Карлес Пучдемон. До 6 месеца в областта трябва да се проведат нови избори.

Испания продължава по пътя на конфронтацията: регионалният лидер в Барселона Карлес Пучдемон не изпълни ултиматума на испанския премиер Мариано Рахой да оттегли мъглявата си Декларация за независимост от 10 октомври. В такъв случай Рахой беше заплашил да задейства член 155-и от испанската конституция, което ще позволи на централната власт в Мадрид па поеме контрола над Каталуния.

Така и стана: след заседание на испанския кабинет по-рано днес, министър-председателят Мариано Рахой обяви, че по силата на член 155-и от конституцията ще бъдат отнети правомощията на регионалния лидер Карлес Пучдемон. Неговите задачи ще бъдат поети от официални представители, които Мадрид ще посочи. Отнемането на властта от сепаратистите не означава обаче отнемане и на автономния статут на областта. Самоуправлението ще продължи, подчерта Рахой след заседанието на кабинета в Мадрид. Така за първи път от приемането на испанската конституция през 1978 година член 155-и ще бъде приложен и на практика.

Решението на испанското правителство трябва да бъде одобрено и от Сената в Мадрид. В него обаче консервативната Народна партия на премиера Рахой има мнозинство. Гласуването ще се проведе най-вероятно идния петък. Решението на властите в Мадрид открива пътя към провеждането на нови избори в Каталуния най-късно до 6 месеца.

Какво пише в член 155-и?

Там се урежда въпросът в случай, че някоя от 17-те тъй наречени автономни области (исп.: Comunidades Autónomas) действа против "общите интереси на Испания". Ако Сенатът, Горната камара на парламента, приеме с абсолютно мнозинство, че е налице такъв казус, испанското правителство може да предприеме "необходимите мерки", за да гарантира зачитането на общия интерес.

Какви са политическите последици от прилагането на чл. 155?

Този текст от конституцията не казва какви точно мерки са "необходими" в конкретна конфликтна ситуация. Според испански политолози обаче, той развързва ръцете на испанската централна власт да поеме контрола над институциите в разбунтувалата се област.

Защо Мадрид прибягва до драстичната мярка?

Испанското правителство иска да осигури спазването на конституцията, което е негово право и задължение. Затова то сега посяга към този инструмент, предвиден за такива случаи в конституцията. По този въпрос правителството на Рахой получи в четвъртък подкрепа от ЕС, а германската канцлерка Ангела Меркел използва думите "неразривно единство на испанската нация".

Кои са легалните пътища за извоюване на независимост от Каталуния?

Испанската конституция не предвижда отцепването на автономна област. Но все пак съществуват два начина за това: чрез общонационален референдум, проведен на територията на цялата страна, и чрез поправка в конституцията, която трябва да приеме испанският парламент.

Колко важна е Каталуния за Испания?

Заедно с областта около столицата, Каталуния е най-важният икономически регион на Испания и втората най-богата област по доходи на глава от населението - след автономния регион Мадрид. Каталунските фирми са тясно обвързани с другите испански региони и една граница би предизвикала дълбока криза в местната икономика.

Мирна демонстрация в Барселона в подкрепа на испанското единство

Но и във всяко друго отношение Каталуния е тясно свързана с останалата част от Испания. Едва половината от живеещите в областта хора припознават каталунския за свой майчин език. Отделно от това много испанци се опасяват, че евентуална независимост на Каталуния ще окуражи сепаратистите и в други райони на страната - и най-вече баските и тези във Валенсия и Галисия.

Откъде черпи сили движението за независимост на каталунците?

Каталуния е един от регионите в Испания, който е успял да съхрани своя национален език и културно самосъзнание. В този смисъл испанистът Валтер Бернекер говори за това, че Испания не е "истинска" нация. Много каталунци, но така също и баски или галисийци, се смятат за отделна нация. Но те не могат да се похвалят с дългогодишна (вековна) борба за независимост. Още през 1978 година над 60 процента от каталунците гласуваха за испанската конституция, а заедно с това и за единството на нацията. По-малко от 10 на сто тогава се обявиха против.

Стремежът към независимост на Каталуния се засили сред 1990 година. Оттогава насам израсна цяло едно ново поколение от хора, възпитавани целенасочено в каталунските училища и университети в националистически дух. И докато сепаратистите впрегнаха много умело и политиката в преследването на поставената си цел, Мадрид гледаше безучастно на случващото се. Допълнителен импулс сепаратистите получиха след референдума, срещу който испанските власти използваха сила. Именно тези изблици на насилие в отделни райони на областта сепаратистите представиха като още едно доказателство, че испанската държава всъщност потиска Каталуния.

За събота вечерта в Барселона е насрочена голяма демонстрация на привържениците на независимостта.